Джерико усети, че косата му настръхва.
— Шшшт, спокойно, момчето ми. Каквото и да е станало, ние с теб ще се справим.
Безшумно вдигна резето. Кучето се втурна в кухнята, обиколи два пъти масата и тръгна към вратата, която водеше към коридора.
Джерико забърза след него. Кухнята очевидно беше съвсем празна. Дори лампата не беше запалена. Наплюнчи пръста си и докосна котлона. Беше топъл, но не горещ. Обикновено по това време върху печката къкреха тенджери.
Под краката му изхрущяха няколко зърна сушен грах. Един стол бе захвърлен на една страна, а друг бе подпрян на масата. В ъгъла безредно бе разхвърляна купчина пране.
— Естер? Молси? — тихо подвикна той.
Сара. Мили боже, беше я изпратил да се прибере сама!
Опита се да се върне обратно на верандата, за да провери дали двуколката е още там, но не можеше да помръдне. Нещо се бе случило. Но каквото и да ставаше, то ставаше тук, в къщата. И кучето знаеше. Трябваше да се довери на инстинкта му, а не да губи време.
Пристъпвайки безшумно с калните си ботуши, Джерико избута Бриг и постави ръка върху металната дръжка на вратата.
— Сега вече ще стане скоро — радостно съобщи Тайтъс. Сякаш вече се виждаше господар на Уайлд Оукс, седнал зад бюрото на Джерико, пиещ от брендито на Джерико и пушещ от тънките черни пури на Джерико. Пред него лежеше кухненският нож на Естер. Бе го използвал, за да отреже края на пурата си, после да изпили ноктите си и накрая, за да издълбае инициалите си върху махагоновата повърхност на бюрото.
До отсрещната стена на стаята, Сара отчаяно се опитваше да разхлаби въжетата, които болезнено пристягаха китките й към гърба на един стол. Глезените й бяха завързани към краката му, а връзката на Тайтъс бе натъпкана в устата й, което предизвикваше гадене в стомаха й.
Джерико, стой по-далече! Той иска да те убие!
— Чу ли това? Той се качва горе, за да търси хубавата си женичка. Не искаш ли да го повикаш, Сара? Не искаш ли да му кажеш къде си? О, няма значение. Съвсем скоро ще те намери, нали така, сестричке Сара? А когато това стане… — Тайтъс вдигна ножа пред лицето си и се намръщи. — Леко е изкривен. Ще се целя в сърцето, но бих желал да ти кажа. Сара… сладка сестричке Сара, че дори да не уцеля, ще бъда доволен да го улуча в корема и да видя как вътрешностите му се влачат по пода. Ще настане голяма бъркотия, Сара. Ти сигурно ще предпочетеш да затвориш очи. — Той се изсмя, след това притисна длан към устата си и прошепна: — Шшшт! И отново се разсмя.
На Сара й се стори, че наистина чува някакъв шум зад вратата, но сърцето й биеше толкова силно, че не можеше да бъде сигурна. И тогава Бриг излая силно и започна да скимти. Вратата се разтресе, когато грамадното куче се хвърли върху нея, но резето беше спуснато.
Сара се молеше мълчаливо. Джерико, моля те, моля те, чуй ме! Господи, не му позволявай да влезе тук! Рано или късно Тайтъс ще заспи. Както пие, не би могъл да издържи дълго.
Доведеният й брат изруга:
— Бях завързал проклетото животно в навеса!
Мили боже, къде бяха останалите? Какво ли бе сторил с тях? Дали и те не бяха под навеса? Бяха ли завързани като нея? Не смееше да помисли дори, че той може да ги е убил.
— Шшшт, сега отново слиза. Прескача стълбите през една. Надявам се, че няма да си счупи врата, защото имам други планове…
Бриг заръмжа — зловещ звук, който сякаш се изтръгваше от дълбините на масивните му гърди. След това започна да вие. Сара беше чувала това и преди, още първия ден, когато бе пристигнала тук. Тогава бе отишла на гроба на Луиза.
— Млъквай! Стига! — Тайтъс скочи и залитна, бутна гарафата с бренди и започна да кълне: — Трябваше да убия този помияр! Трябваше да го пробода с вилата! Всички трябваше да ги размажа с нея! Знаеш ли защо не го направих, сладка сестричке Сара?
Той залитна към нея с широко отворени и изпълнени с луд блясък очи.
— Защото искам да ти дам възможност да ме наблюдаваш, докато го правя. Спомняш ли си как веднъж си разрязах пръста и те опръсках с кръв? Никога не си могла да понасяш вида на кръвта, нали, сладка сестричке Сара?
Не беше кръвта, глупако! Не можех да понасям теб! Още от самото начало трябваше да разбера, че си чудовище!
Тайтъс бавно вдигна ножа пред лицето й и го допря до бузата й. С помощта на цялата тежест на тялото си Сара се опитваше да преобърне стола.
Внезапно вратата се отвори с трясък. Тя се опита да издаде някакъв предупредителен звук през плата, който бе натъпкан в устата й.
Извивайки се към вратата, Тайтъс се втренчи с широко отворени очи в дулото на пистолета на Джерико. С бързо движение взе ножа, вдигна ръка и тогава като че ли всичко се случи едновременно.