Във въздуха просветна яркочервена светлина. Последва оглушителен гръм. Някой изкрещя и след това Сара усети как полита назад, преди нещо тежко, влажно и лепкаво да се стовари върху нея.
Джерико, Сара, Естер, Молси и Големия Саймън се бяха събрали в предния салон. Беше съвсем очевидно, че старият негър се чувства много неловко. Не бе привикнал към подобна обстановка. Гледаше голямата кристална чаша с бренди, сякаш в нея имаше отрова.
— Значи се разбрахме, че няма нужда нещо да излиза извън стените на този дом, нали? — Джерико се бе изправил до камината, бе блед и мрачен, но изглеждаше като капитан на собствения си кораб.
Легнала на дивана, Сара прибра един паднал върху челото и кичур и отметна завивките, под които се потеше обилно. След като всички се отнасяха с нея така, сякаш бе на ръба на припадъка, тя се чудеше, че изобщо й бяха разрешили да слезе в салона.
Присъстващите изразиха съгласието си в нестроен хор. Нищо нямаше да спечелят, ако разгласяха из цялата околност, че Тайтъс бе използвал Сара като примамка, за да вкара Джерико в капан, хлопнал преждевременно, когато голямото куче, което имаше особени причини да го мрази, бе прегризало гърлото му, преди някой да успее да му попречи.
Изстрелът на Джерико бе разбил часовника върху полицата на камината. Беше се целил в Тайтъс, когато Бриг го бе блъснал и той бе загубил равновесие. Сара се надяваше, че нещата ще се наредят по възможно най-добрия начин. Що се отнасяше до закона, Тайтъс бе нахълтал с взлом в къщата и бе заплашвал Сара, при което кучето го бе нападнало. Бриг нямаше да бъде наказан. Всички знаеха, че тези животни не са жестоки. Защитаваха до смърт господарите и територията си, но не бяха кръвожадни.
Вече минаваше полунощ, когато всичко беше уточнено и тялото на Тайтъс бе изпратено в дома му. Саймън бе повикал Айръм, който, от своя страна, бе тръгнал да търси мистър Търнбайфил. С помощта на Джерико Рейф бе уредил всички подробности. Новата му съпруга не беше пристигнала.
Въпреки че бе само въпрос на догадки дали двамата са се оженили. Ако изобщо някой си правеше труда да си задава този въпрос.
— Бедният Тайтъс — въздъхна Сара. — Горката Норийн. Смяташ ли, че трябва да отида при нея?
— И какво ще й кажеш? Че скъпоценният й син е бил вманиачен убиец, който не е заслужавал да живее?
Сара отново въздъхна. Джерико я беше пренесъл на ръце до втория етаж и сега тя се намираше в леглото. Бе запалил огъня и буйният пламък стопляше и осветяваше стаята.
— За бога, Джерико, човек би си помислил, че съм преживяла цяла война! Чувствам се много добре!
Можеше да си спести думите. Освен това той я бе отнесъл в своята спалня, а не в нейната. Бе заявил, че отсега нататък ще спи тук, което напълно я устройваше. Каза й, че има намерение да направи стаята й удобна баня с двойна вана, като преди това я застеле с една от новите, модни настилки.
Сара прие съдбата си. Изглежда, той искаше да я убеди в едно нещо. Беше й обещал цветя във всяка стая и тя му бе отвърнала, че ще си отгледа свои. Бе й обещал бонбони, на което тя бе възразила, че от прекалено сладкиши получава обриви. Бе й обещал и скъпоценности, но тя го бе уверила, че ще се задоволи само с венчална халка, което, изглежда, много го бе зарадвало.
Но една чудесна, широка вана беше нещо различно. При това съвсем разумно.
Докато очакваше да й разкрие какво го тревожи в момента, мислите й се върнаха към изминалата вечер. Тя беше ужасна и за първи път Сара се чувстваше изтощена. При това никой от двамата не беше спал достатъчно предишната нощ.
— Боже мой, нима това беше едва снощи? — измърмори тя и той застина.
— Какво е било едва снощи?
— Ами… нали знаеш? Снощи.
— Дали снощи е било едва снощи? Сара, по-добре придърпай това одеяло до раменете си, защото в противен случай ще настинеш.
— Ооо, за бога! Никога през живота си не съм настивала. А сега, ако обичаш, би ли разбутал тези въглени?
Вместо да придърпа завивката по-нагоре, тя я смъкна до кръста си, а след това до коленете.
— Рико, престани да се отнасяш с мен като с болник. Не се нуждая от нещо друго, а от един здрав сън. А що се отнася до всички ужасни неща… — Тя въздъхна и се загледа в отражението на огъня върху стъклото на прозореца. — Най-добре ще бъде да ги оставим зад нас. Не виждам друго, което да направим, а ти?
Джерико се приближи до леглото. Беше все още облечен, но бе свалил палтото си, ризата му бе разкопчана, а ръкавите — навити до лактите. Мускулите изпъкваха ясно изпод тънкия плат.
Сара дръзко сложи ръката си върху неговата. Поради някаква причина, която не можеше да си обясни, внезапно се почувства много сигурна в положението си на негова съпруга. Обичаше го прекалено много, за да не отвърне и той на чувствата й. Господ не би могъл да допусне подобна несправедливост.