Сара имаше опит как да отблъсне нежелано внимание, след като близо осем години беше живяла с Тайтъс Смитърс. Боса не би могла да му причини кой знае каква болка, но един юмрук в огромния нос и пръст в кървясалото око бяха достатъчни, за да накарат мъжете да се поколебаят.
Моментното объркване беше точно онова, което й бе необходимо. Грабвайки чадъра си от закачалката до вратата, тя го стовари върху главата на по-дребния мъж, удари грамадния в корема и успя да ги избута в коридора, преди да успеят да се съвземат. Умивалникът чудесно би могъл да изпълни ролята на барикада, но бе прекалено тежък, за да го премести. Вместо това придърпа единия от двата големи стола, подпря дръжката с облегалката му и постави легена върху седалката. Така, помисли си тя, като се отдръпна, за да се наслади на делото си. Може и да беше дребничка, но благодарение на Молси и Големия Саймън се бе научила да се грижи за себе си.
Утре щеше да помоли да й дадат ключ.
Шумът продължи цяла нощ. Само благодарение на крайното си изтощение Сара успя да поспи няколко часа. Събуди се рано, изпълнена с нови съмнения. Онова, което само допреди няколко часа й се бе струвало блестяща идея, сега бе изгубило блясъка си.
Както и да е, уверяваше се тя, заслушана в шума от постоянно пристигащи и заминаващи хора, Арчибалд трябваше да пристигне днес. Без съмнение той искаше да подреди дома си, преди да я отведе в него. Ергените, както подозираше, май не бяха от най-добрите домакини.
А може би е пътувал и току-що е получил писмото й…
Часовете минаваха. Мисис Бест намина, за да се осведоми как е, след като не я бе видяла в трапезарията на закуска.
— Не бях гладна.
— В такъв случай тъкмо поръчах да ми донесат в стаята кана топъл шоколад и малко макарони — съобщи дамата, очевидно опитвайки се да покани момичето.
— Благодаря ви, но имам леко главоболие — извинително промърмори Сара, казвайки самата истина. Очакването беше за нея истинска агония. То носеше множество съмнения.
— Което се дължи на тази отвратителна сбирщина простаци — компетентно заяви вдовицата. — Почтена жена не би могла да си почине спокойно, без да се страхува дали някой пиян глупак няма да нахлуе в стаята. Срещу шест цента бихте могли да си осигурите ключ, но тъй като ключовете са еднакви и отварят всички врати, не виждам каква е ползата.
— Подпрях дръжката на вратата с облегалката на един стол — съобщи Сара и остана доволна, когато възрастната жена одобри идеята й. — Наистина ужасно е любезно от ваша страна, мадам, но…
— Знам, знам, вашият млад мъж ще пристигне тук всеки момент и последното нещо, което бихте желали край себе си, е една досадна бъбрица.
Нейният млад мъж? След като отговори вежливо, тя затвори вратата, облегна се на нея и се запита дали всички в хотела знаят защо е тук и какво се е случило снощи.
Арчибалд беше напълно подходящ за нея. Малка къщичка, градинка е цветя и мил по-възрастен мъж й звучеше съвсем приемливо. И сигурно беше така.
Джерико нямаше настроение за оживената атмосфера, която завари, щом най-сетне пристигна в хотела. Точно след изгрева бе задухал свеж североизточен вятър и просто за разнообразие бе разпръснал мъглата, която обикновено обгръщаше като покров цялата околност. Наоколо бе пълно е коне — някои, отпочинали, мятаха гриви и риеха земята, нетърпеливи отново да поемат на път, а други уморено стояха, навели покорно глави, очаквайки да бъдат отведени в малката конюшня и нахранени. Из двора се навъртаха пийнали мъже, които приветстваха новопристигналите.
Джерико отведе Боун до навеса и подхвърли една монета.
— Разседлай го, след това му дай вода и храна — нареди той на момчето, което веднага скочи и пое поводите. — И внимавай за зъбите му. Обича житото.
Момчето отстъпи назад, нахлупи платнената си шапка до ушите и поведе жребеца, а Джерико уморено се облегна на стената. Доколкото му бе известно, Смитърс вече трябваше да го очаква тук. Надяваше се обаче, че все още не е пристигнал. Имаше нужда от здрав сън, преди да се срещне с негодника с оръжие в ръка. Толкова отдавна не беше спал, че почти бе забравил какво представлява сънят.
Не че имаше някаква надежда, че тази нощ ще бъде по-различно. Все пак смяташе да опита. Имаше да върши важна работа. Убийството на Смитърс нямаше да върне сестра му, но той бе твърдо решен да изпрати копелето в ада, дори ако му се наложеше лично да го придружи дотам. Което съвсем не беше изключено.