— Внимавай — подкачи го Сара. — Казват, че ако се разцепи езикът на гарван, той започва да говори. Но не съм чувала как ще се отрази това на мишелов.
Той вдигна поглед към нея и заплашително замахна с ножа. Може и да изглеждаше като кукла от китайски порцелан, но тя знаеше, че е много опасен. Нищо чудно, че всяко момиче в Норфолк му бе отказало. Те знаеха що за негодник е и затова му се налагаше да си търси съпруга толкова далече. Според Големия Саймън вече бе обиколил цяла Вирджиния.
Сякаш проследил мисълта й, Тайтъс каза:
— Мамо, ще се наложи да отскоча до Паскуотанк. Колата ще ми е нужна още няколко дни.
— Още няколко дни! Вече я задържа повече от две седмици! Няма да стоя завързана на това място нито ден повече! Няма да стане, господине. Този път ще се наложи да уредиш нещата си по друг начин.
Тайтъс се облегна на стола и изкриви мазните си устни в усмивка.
— Нали знаеш онази голяма бяла къща между дърветата на пътя между Ню Лебанон и Елизабет Сити? Докато се разхождах в гората, се запознах с жената, която я притежава. Тя е малко по-възрастна от мен и не е нищо особено, но за кратко време успях да я развълнувам.
Той наблегна върху последните си думи с такова гръмко оригване, че Сара се зачуди как е възможно човек с такова ангелско изражение да бъде толкова отвратителен.
— Колко акра е земята? Колко стаи има къщата? — Малките очи на Норийн се свиха пресметливо.
— Още не съм я виждал отвътре, но ми се струва, че е достатъчно голяма, за да превърне тази жена в изгодна партия.
Сара настръхна от думите му, но преглътна забележката, която едва не се изплъзна от езика й. Ако само можеше да се ожени и да замине на другия край на Каролина заедно с безценната си майка! Ако можеше да се отърве от тази двойка, всяка вечер до края на живота си щеше да пада на колене и да отправя към Бога благодарствена молитва.
— Всичките й близки са измрели, с изключение на брат й, но той отсъства през цялото време. Май ми спомена, че е моряк. Не блести с особен стил, но е благодарна и за най-малкото внимание. Ако я накарам да отиде на луната, ще се втурне презглава нататък.
— Ще се ожениш ли за нея? На колко според теб възлиза състоянието й?
— Е, мамо, не мога още да я питам такива неща, но мисля, че няма да изпусне шанса си да се омъжи за мен. Както вече ти казах, не е нищо особено — завърши Тайтъс с такава самодоволна усмивка, че на Сара й се дощя да навре главата му в купата със соса.
Март премина безинтересно. През първата седмица на април валя почти непрекъснато, което попречи на Сара да прекопае лехите и да ги подготви за засаждането на граха и сладките картофи. Норийн хленчеше, пиеше и непрестанно бърбореше как да бъде използвана колата, когато Тайтъс се върне.
Април измина, настъпи май. Норийн се оплакваше от газове в червата и отказваше да яде грах и картофи, което ги принуждаваше да заколят прасето или някоя кокошка.
По щастлива случайност Големия Саймън бе успял да се сдобие с разбитата двуколка на един от съседите им и след като я поправи, осигури друго средство да се придвижват, въпреки че нямаше какво да впрегнат, освен старото муле Блосъм, с което обикновено оряха.
Тайтъс продължаваше да преследва сватбените си кроежи предимно в Паскуотанк, доколкото й беше известно. Напоследък не изглеждаше толкова самонадеян. От това, което беше дочула, по-скоро мислеше, че той прекарва повече от времето си край игралните маси, натрупвайки все повече дългове.
Господи! Само това им липсваше!
Една сутрин в началото на юни пристигна Арчибалд и завари Сара да простира със зачервени от домашния сапун ръце. И двамата знаеха, че тя не разполага с пари, за да купи нещо от стоката му, но въпреки това той никога не я подминаваше. Задържаше се достатъчно дълго, за да се наслади на кана студена вода и няколко бисквити, като не откъсваше поглед от Сара. Животът из пътищата, обясняваше той не за първи път, е много досаден за мъж, който пътува сам.
— Жена ви не може ли да ви придружава? — запита тя и той така се изчерви, че Сара се уплаши да не се свлече в краката й в апоплектичен припадък.
С това се затвърди подозрението й, че горкият човек е ерген. При това достатъчно срамежлив, дори на тази възраст, за да направи нещо по въпроса.
Изпита съжаление към него, защото той беше най-внимателният и разумен човек, когото познаваше, независимо от факта, че бе простоват и често миришеше на ром още от обяд. Говореше за малката спретната къщичка близо до Портсмут и за цветята, които майка му отглеждала в градината. О, да, обичал да се занимава с градинарство, твърдеше той, а Сара се чудеше откъде намира време за подобно увлечение.