Втора глава
На следващия ден след пристигането на писмото Големия Саймън я откара с двуколката в града. Заради сънливия ход на Блосъм пътуването им отне цялата сутрин. Когато най-после спряха пред красивата тухлена сграда на банката на Гренби Стрийт, Сара се зае да се приведе в по-приличен вид. Подобната й на кофа шапка — същата онази с перото — многократно се бе свличала от главата й, докато се друсаха по прашния път, и най-накрая тя я бе свалила. Какво още би могло да стори слънцето на лицето й?
— Стигнахме, мис Сара. Чакай тук, докато похлопам на вратата. Няма файда да седите в тоз пек повече, отколкото се налага.
И така Сара остана да чака, седнала върху, твърдата, неудобна седалка в колата. Няколко минути по-късно бе въведена в банката, съпроводена от уверенията на Саймън, че ще я чака точно тук, докато излезе.
— Ако нямаш нищо против, мис Сара, само ще разтъпча Блосъм из площада един-два пъти, да не го хапят мухите.
Сара би предпочела да се качи отново в двуколката и да се прибере вкъщи, но нали по този начин нямаше да си спести лошите новини? Ако, разбира се, новините бяха лоши, а тя нямаше причина да мисли обратното. Въпреки здравия й разум, едно писмо от банка, в която кракът й не беше стъпвал през целия й деветнадесетгодишен живот, беше нещо тревожно.
Четиридесет минути по-късно, все още замаяна, Сара излезе на улицата и се качи в двуколката, преди Саймън да успее да й предложи помощта си. Измърмори някакъв неясен отговор на учтивия му въпрос дали се чувства добре.
Боже мили, колко бързо можеше да се промени животът! Само една банкова сметка, открита за нуждите на мис Сара Ребека Йънг, и човек би могъл да си помисли, че е направена цялата от злато и обсипана с диаманти.
Дали беше добре? Небеса, беше повече от добре! Безличната, дребничка Сара Йънг, която лъскаше подове, миеше прозорци и копаеше в градината, без да се брои задоволяването на многобройните капризи на мързеливата й мащеха, внезапно се бе оказала богата!
Всичко, което й бе известно за нейния дядо, беше, че живее в Бостън и се бе отрекъл от дъщеря си, когато тя се бе омъжила за един пришълец от Вирджиния — очарователен, но без бъдеще. На прага на смъртта обаче старият джентълмен очевидно бе премислил и бе оставил на внучката си солидна сума, която, ако се управляваше разумно, би могла да й осигури нормално съществуване до края на дните й.
Сара не знаеше, че той изобщо има представа за съществуването й.
Големия Саймън си тананикаше тихо през целия път към дома, докато Сара се опитваше да осмисли внезапната промяна в съдбата си. След като си представи евентуалната реакция на мащехата си, тя реши, че е по-разумно да премълчи новината.
Но онова, което не бе взела под внимание, беше младият банков чиновник — мистър Уолъс, който тепърва щеше да се учи на професионална дискретност. За броени дни из цялата околност плъзна новината за младата жена, която бе наследила малко състояние от някакъв роднина.
Сара разбираше, че новината е прекалено вълнуваща, за да остане дълго в тайна. Въпреки това би искала да разполага с малко повече време, за да привикне към новото си положение. Докато простираше прането и събираше яйцата от полозите, тя се опитваше да измисли някакъв начин, по който да държи Тайтъс и Норийн далеч от парите си, за да не й бъдат отнети още преди да е свикнала с мисълта, че ги притежава.
Но веднага щом вестта се разчу, нещата коренно се промениха. Норийн изведнъж стана внимателна и мила. Неочаквано момчетата, които Сара не беше виждала от години — момчета, които вече се бяха превърнали в млади мъже, — започнаха да й правят посещения. Някои стигаха толкова далеч, че даже й носеха цветя. Макар и облечена в окъсаната си рокля, защото все още не бе имала време да си поръча нови дрехи, човек би помислил, че е красавицата на Норфолк.
Норийн настоя веднага да се направят някои покупки.
— Господи, дъще, не си си шила нова рокля от няколко години! — Дъще? — Време е да се научиш да показваш прелестите, които притежаваш.
Така че Сара получи своята нова рокля. Всъщност — дори две. Разбира се, Норийн купи плат за пет нови рокли за себе си, за който Сара с охота подписа чек, защото не искаше да спори насред универсалния магазин на Милър.
През следващите няколко седмици Сара се наслаждаваше на посещенията на младите мъже. Сутрин, облечена в старите си дрехи, тя плевеше зелето, защото, както бе споделила с Молси, градината беше нейна отговорност. Впрочем сега нещата можеха да й изглеждат розови, ала тя от най-ранна възраст бе разбрала, че бързо можеха да се променят. Колкото и богат да беше човек, той би могъл да изгуби всичко само за един миг. А добрата реколта от зеленчуци можеше да ги изхранва цяла зима.