— Един от начините — отговори той е дълбок и суров глас. Обсипваше гърдите й с целувки и усещаше как плътта се втвърдява под устните му.
Част от него искаше да разбере какво точно й беше направил Рикетс, защото очевидно й бе направил нещо. Той обличаше дрехите си, когато законната му съпруга бе пристигнала, за да го отведе.
— Сара, кажи ми какво искаш — прошепна Джерико.
Тя го погледна безпомощно и отвърна:
— Но аз мислех, че ти знаеш.
Около него се носеше ароматът на тялото й. Той бе застанал на колене до леглото, макар че хиляди пъти би предпочел да бъде в него, върху нея или под нея, между разтворените й бедра.
Но всичко това можеше да почака. Беше й обещал, че ще й достави удоволствие, без да й причинява болка, без да я отвращава. Без да повтаря всички перверзни, които бе правил Рикетс. Освен ако те не й бяха харесали.
Не беше прието да се говори за такива неща. Дори за мъж е неговия ограничен опит това беше ясно. И все пак в него надигаше глава червеят на любопитството и непрекъснато глождеше мозъка му.
— Целуваше ли те тук? — запита и засмука втвърденото зърно.
Тялото й сякаш се надигна от леглото и тя бързо поклати глава.
— Не е правил това, но непрекъснато се ровеше в пазвата ми.
— Тогава ли те заболя?
— Не. Всъщност не. — Лежеше сковано, с плътно стиснати едно към друго бедра и мачкаше чаршафите с ръце. — Нощницата ми се бе омотала около гърдите и той не можеше да ме нарани.
Значи той дори не я бе съблякъл. Стар глупак!
— Къде точно те нарани, Сара? Ако ми кажеш, ще се опитам да не го правя… — Никога през живота си не се бе чувствал толкова непохватен. Тя бе толкова мъничка, толкова уязвима! Самата мисъл, че някой си бе позволил волности е нея, го вбесяваше. А това, че самият той се канеше да направи същото, го притесняваше още повече. — Ти си моя съпруга, Сара — напомни той на себе си и на нея.
— Знам. — Взираше се в тавана, сякаш се срамуваше да го погледне. — Щом толкова искаш да знаеш, в пръстите ми.
Пръстите?
— Как така в пръстите?
— Разбираш ли, коленете на Арчибалд… Неговите колене и нейните пръсти?
Исусе Христе, струваше му се, че слуша някоя монахиня, току-що напуснала светата обител.
— Съжалявам, Сара. Това не беше моя работа. Исках само да бъда сигурен, че няма да те нараня по същия начин и да те отвратя от… от това. — Знаеше, че не би могъл да използва пред нея грубия език, с който бе свикнал на кораба, щом се заговореше по този въпрос.
— Да, сигурно не би го направил. Имам предвид, че ти дори не си до мен в леглото, нали? Сигурна съм, че Арчибалд нямаше намерение да ме нарани. Но леглото не беше много широко, а той непрекъснато се въртеше насам-натам… Мисля, че беше прекалил е пиенето. Нощницата ми се беше омотала и когато му предложих да се отместя, за да му направя място, коляното му затисна пръстите ми и… и доста ме заболя. — Тя все още се взираше в тавана, но брадичката й беше вирната, сякаш искаше да каже: „Ако искаш, присмей ми се!“
Ала вместо да се разсмее, Джерико облегна чело върху завивките. И последната част от загадката му се бе разкрила. Беше се оженил за идиотка. За глупава малка наивница, която вярваше, че бебетата идват от притиснати пръсти. Не беше го излъгала. Въпреки че беше престъпно невежа, поне не го бе излъгала.
В следващия миг усети, че тя гали косите му. Замръзна. Членът му, който се беше отпуснал по време на обяснението, започна да се втвърдява отново. Пръстите й се движеха предпазливо, сякаш не бе сигурна, че малката волност, която си бе позволила, ще му хареса.
Господи, наистина му харесваше! Мисълта, че тя желае да го докосва, го разтърси. Предстоеше му да я учи на много неща, но изведнъж разбра, че понякога да обучаваш абсолютно начинаещ можеше да се окаже и неочаквано лесна задача.
Седна на леглото и взе ръката й в своята. Започна да гали пръстите й един по един.
— Сара, сега ще легна до теб. Правил съм това и преди, ако си спомняш. Тогава не те нараних, нали?
— Не — замислено отвърна тя. — И този път никой няма да стреля по нас.
Много предпазливо той се настани до нея и се обърна така, че кракът му да докосва нейния. Кожата й беше гладка като коприна. Той беше много окосмен. Това беше една от разликите помежду им, която го вълнуваше невъобразимо.
Като се увери, че може да говори спокойно, той каза:
— Ако се приближиш малко, ще можеш да сложиш главата си на рамото ми.
— Мммм — измърка тя и се приближи.
Джерико се насилваше да бъде търпелив и да премисли всичко, преди да предприеме следващото действие. Но това не му се удаваше лесно. Слабините му отново се бяха напрегнали и се притискаха плътно към дюшека. Това го караше да се радва, че не й бе разкрил всичко наведнъж, защото му бе прекалено приятно, за да рискува да я уплаши.