Трябваше да я целува. Един мъж никога не бърка, когато целува жената. Надигна се на лакът и целуна устните, след това очите и слепоочията й. Позволи си да плъзне уста към малката вдлъбнатина на шията й.
Докосна я с език и се наслади на соления вкус на кожата й, което го накара само да закопнее за още. Окуражен от ускорения й пулс, плъзна длан надолу по корема й, като я разтвори така, че пръстите да докосват малките меки къдрици между бедрата й. Ръката му беше голяма. Но проблемът беше, че и някои други части на тялото му също бяха големи. Беше се заклел, че няма да я нарани, но все пак…
— Сара, можеш ли да разтвориш краката си?
Тя понечи да заговори, но се отказа. Започна да изпълнява молбата му, но внезапно притисна краката си плътно един към друг. Той дочу как дъхът й излиза със свистене между зъбите и изпита вълна на задоволство, защото разбра, че и тя изпитва същото вълнение.
Миризмата на възбудени тела се смесваше с аромата на косите й, на кожата, с неговия собствен аромат и това го зашеметяваше.
Търпение, повтаряше си отново и отново. Вече беше съвсем близо. А сега — бавно…
Плъзна ръка между стиснатите бедра.
— Хайде сега — прошепна, за да я успокои, докато продължаваше да я изучава. Очите й бяха затворени, сякаш искаше да прикрие някакво чувство, и той внезапно изпита съжаление към всяка девствена девойка, която поемаше това пътуване без компас и без опит.
Един Господ знаеше какво й бе разправила онази нейна приятелка от Илиной, но то със сигурност не я бе подготвило за простата истина. Рикетс изобщо не се броеше. Старият глупак сигурно дори не бе успял да протегне ръце към най-интимното й място.
Тя бе мъничка и топла и тялото й беше готово, въпреки че тя дори не го осъзнаваше. Намери мястото на удоволствието и започна да гали пламналата плът около него, като се стараеше да не го докосва, независимо че то упорито настояваше да му бъде обърнато внимание.
Влезе в нея само с единия си пръст и усети уплахата й като своя собствена. Спокойно, момче… Приготви я бавно и след това я обладай…
Бавно се наведе над нея, остави я да почувства тежестта на тялото му и се настани отгоре й. Това му беше познато, защото го беше правил много пъти през изминалите години.
Но това тук беше Сара. Неговата собствена съпруга, а не едно от онези тела, които можеха да бъдат купени евтино, да бъдат използвани и забравени веднага след това.
Сара започна да се задъхва. Отблъсна назад раменете му, като в същото време притисна тялото му между краката си. Джерико разбра движението като защитна реакция, която имаше за цел да му попречи да влезе в нея. Това едва не го доведе до края. Тя започна да се извива под него и той проникна в нея. Отначало внимателно, само за да я накара да остане неподвижна. Едва бе усетил топлината й, когато чувствителният връх на члена му докосна девствената ципа. Затвори очи и прошепна някакво обещание, борейки се е изкушението да я разкъса рязко.
Ти обеща, повтаряше си той. Закле се, че няма да я нараниш.
Сърцето му биеше толкова силно, че би могло да разтърси цялото легло. Насили се да се въздържи така цяла кратка вечност с надеждата, че няма да се изложи, като свърши прекалено бързо.
Тогава Сара буквално взе нещата в свои ръце. Той не можа да разбере дали искаше да му помогне, или да му попречи да влезе по-дълбоко в нея, но тя плъзна ръка между допрените им тела и докосна с пръсти члена му. Това го накара да изгуби и последната си трезва мисъл. С див вик нахлу в нея, влизаше все по-дълбоко и по-дълбоко, все по-бързо и по-бързо, забравил всичко друго, освен желанието за незабавно облекчение.
Краят беше невъобразим. Още от първия миг бе усетил, че го обзема опиянение. Искрящо. Пулсиращо като северното сияние. Най-сетне избухна в него и го заля със следващи една след друга горещи вълни.
Поемайки си дълбоко дъх, той се привдигна на ръце. Постепенно започна да забелязва онова, което го заобикаляше. Жената под себе си, почти смазана от тежестта на преситеното му тяло, потта, която обливаше и двамата, очите й, които го гледаха така, сякаш го виждаха за първи път.
— Това… Това ли беше? — най-сетне запита тя и гласът й се смеси е тежкото му дишане.
Джерико изруга. Притисна я силно и се обърна на една страна. Все още беше в нея и отново усети възбуда, но знаеше, че тя не е готова да започне отначало.