Или поне красива за него — дори когато беше облечена в онази кафява рокля, която толкова често носеше. Деветима от десет мъже сигурно биха минали покрай нея, без дори да я забележат, тъй като тя беше дребничка и не правеше нищо, за да привлече вниманието им като повечето жени.
Десетият обаче — и в този случай той имаше предвид себе си — щеше да се вгледа в дълбините на тъмните й очи и да забележи как светлината струи през тях. Да забележи как брадичката й се повдига, когато е разгневена. Как устните й потрепват, преди да се разсмее, и как…
Въздъхна, без да откъсва очи от жената, която беше негова законна, а сега вече и обладана съпруга. Тя щеше да остане до него, това беше сигурно, защото беше човек, който никога не се отказва от дълга си.
Но внезапно осъзна, че иска от нея нещо много повече, отколкото да изпълнява задълженията си. Искаше и тя да изпитва същото, което изпитваше и той. Лекомислие. Вълнение. Искаше и нейните слабини да изгарят от огън, когато си помислеше за него в леглото… и дори за тяхно дете.
Сара се отдръпна от прозореца, без дори да му се усмихне, и Джерико продължи да реди дърва. Ако продължаваше, сигурно съвсем скоро щеше да осигури подпалки за всички печки в окръг Паскуотанк.
На следващата сутрин Айвидейл сложи четката си за коса в джоба на най-хубавата си рокля, наметна раменете си с копринен шал и се отправи към страничния прозорец на втория етаж. Къщата гледаше на изток. Слънцето скоро щеше да се премести към южния ъгъл и да го направи подходящо място да изсуши косите си.
Веднага щом разбра, че Рейф ще дойде да поговори с Джерико за покупката на една кобила и чифт мулета, тя накара оня стар прилеп да й стопли вода за къпане, преди съдовете от закуската да бъдат измити.
Айвидейл беше много практична жена. След като вчера Джерико бе отнесъл на ръце в спалнята невзрачната си жена посред бял ден, тя най-после трябваше да приеме истината, че той ще остане при нея. Независимо че нямаше нищо против женените мъже, Айръм щеше да я убие, ако отново се забъркаше в скандал.
Впрочем защо трябваше да отнема съпруга на друга жена, след като е малко повече усилия можеше да се сдобие със свой собствен?
Седна на перваза на прозореца, разстла копринените си поли и започна да се реше. Изобщо не одобряваше тази глупост с миенето на косата. Да изсипе малко пудра върху главата си и да я разреше вършеше абсолютно същата работа, но нямаше нищо романтично в това един мъж да забележи белия прах върху раменете на жената.
Така че се бе измила, използвайки един от ароматните сапуни на Сара, избирайки подходящо време, за да е сигурна, че никой нямаше да забележи. Какво можеше да бъде по-невинно и по-съблазнително от една жена, която суши косите си на утринното слънце? Не беше като да замъкне стол пред парадния вход, където може да бъде забелязана от всеки случайно минаващ по пътя. Страничният прозорец на къщата беше нещо далеч по-дискретно, при това се отваряше към вътрешния двор.
Рейф не беше мъж по нейния вкус нито за съпруг, нито дори за любовник. Джерико беше съвсем друго нещо. Силен като бик, привлекателен и вълнуващ, той беше безпомощен като малко дете, когато ставаше въпрос за жени. Можеше да го улови в мрежите си за нула време, ако междувременно той не се бе оженил за онази безцветна, смачкана пикла.
Когато Айръм й бе описал мястото, всичко й се бе сторило съвършено. Съвсем близо до града, но доста усамотено и поделено само между двама съседи. Двете ферми — тази на Търнбайфил и Уайлд Оукс, се простираха на цялата площ от пет мили във всички посоки. При това и двамата собственици бяха ергени. За всяка жена това беше шанс, който нямаше да й бъде предоставен втори път.
— Ще разполагам с абсолютна свобода на действие — бе обяснил Айръм на жена си и сестра си по време на вечерята, след като се бе върнал от срещата с новия си работодател. — Уайлд е прекарал по-голямата част от живота си в морето и няма никакво понятие от фермерство, но това е още по-добре. Имам няколко идеи, които бих искал да приложа на практика.
Бес бе пожелала да разбере повече подробности за дома. Айръм подробно й бе описал господарската къща и тази, определена за управителя. Айвидейл веднага бе решила в коя предпочита да се настани.
— Мога само да ти кажа, че трябва да се радваш на възможността да напуснеш този град. Не обичам да давам ухо на слуховете, но когато човек не може да мине по улиците, без да чуе какво се приказва за жените от семейството му, значи е дошло време да си събере багажа и да се премести.