Преди да тръгне, отново се бе отбил до гробището и бе изпълнен с мъка и гняв. Земята беше все още рохкава. Бе си помислил да завие гроба с одеяло, но това нямаше да помогне.
Кучето й също беше там. Господи, това го разкъсваше от мъка. Горкото животно виеше всяка нощ, откакто се беше случило нещастието. Предишната вечер Джерико едва се бе въздържал да не грабне единия от дуелните пистолети, които почистваше, и да сложи край на мъките му.
И на него самия му идеше да вие. Но вместо това, бе си налял чаша чисто уиски, бе отместил гарафата и се бе заел да сложи в ред делата си.
Когато небето на изток започна да светлее, движението взе да се оживява. Два шлепа, натоварени с трупи, бавно се плъзгаха по канала, дърпани от няколко вола, крачещи по успоредния път. Алигейтър Ривър, разсеяно забеляза Джерико, докато се насочваше към Норфолк. Самият той беше пренасял трупи, повечето от Хондурас.
Когато дневната светлина стана достатъчно силна, за да се вижда през пушека, движението съвсем се оживи. Подминаха го двама ездачи и няколко екипажа. На около миля по-нататък се натъкна на две момчета, които пасяха гъски. Боун изпръхтя презрително, докато те освобождаваха пътя, и се спусна към границата.
Стомахът на Джерико се сви и му напомни, че не беше ял от вчера. Или може би от завчера. Скръб, примесена с гняв, присвиваше гърдите му. Ако това беше усещането за тъга, той се молеше никога повече да не губи близък човек. Не че му беше останал някой.
Присвил рамене от утринния хлад, той отиваше на среща със съдбата си. Отиваше да се изправи в лице с негодника, който беше ухажвал сестра му, беше й направил дете и след това я беше убил.
Трета глава
Преди да тръгне, Сара изчака отговор колкото може по-дълго. Както обясняваше в писмото, надраскано набързо на следващата сутрин, след като Тайтъс бе отишъл в стаята й посред нощ, беше се опитал да я изнасили и едва не бе подпалил къщата, ако Арчибалд все още има намерение да си намери съпруга, защо да не отиде при него по собствено желание? В замяна на покрива, тя щеше да му предложи компания, прилично наследство и двама предани слуги, които бяха живели със семейството й още преди да се роди.
Не беше необходимо да споменава известния му факт, че тя е работлива, може да чете и пише, здрава е и много разумна.
Тревожеше я необходимостта да остави Молси сама, но това нямаше да продължи дълго. Големия Саймън щеше да се върне веднага след като я откара до хотела, където си беше уредила среща с мистър Рикетс. „Лейк Драмънд Хотел“, известен още като „На половината път към дома“, защото се намираше на средата на самия път, беше познат и като Гретна Грийн на Юга. Там много младежи от Вирджиния, които още не бяха достигнали до необходимата възраст, съвсем законно сключваха брак.
За беда това беше още място за хазарт, дуели и бой с петли, както и скривалище за много криминални престъпници, защото при нужда винаги биха могли да се прехвърлят от единия щат в другия.
Въпреки лошата му слава, бе единственото място, за което успя да се сети, при това съвсем подходящо за случая. Там щяха да приключат набързо с венчавката и след като веднъж завинаги станеше мисис Рикетс, щеше да бъде в безопасност.
Разбира се, само ако Арчибалд все още иска да се ожени за нея. За да бъде напълно искрена със себе си, трябваше да си признае, че той никога не беше говорил за женитба, но тя бе уверена, че точно това бе имал предвид. Неведнъж й беше споменавал за самотния си дом.
Или пък може би бе имал предвид скромния си дом?
Е, съвсем скоро щеше да разбере. Междувременно щеше да има възможност да премине в другия щат, в случай че Тайтъс я последва. Сигурно в различните щати съществуваха закони, които защитаваха жените от насилие.
— Иска ми се вече всичко да е свършило и да е останало зад мен — казваше тя на Саймън за трети път, откакто бяха успели да се измъкнат от къщата, преди някой друг да се е събудил.
— Да, мис.
За разлика от Молси, Саймън не беше въодушевен от плана й, но нито един от тримата не можеше да измисли нещо по-добро. Сара искаше да вземе и Молси със себе си, но някой трябваше да остане, защото в противен случай Тайтъс щеше да се досети, че си е наумила нещо. Беше напълно уверена, че Норийн е накарала сина си да нахълта в стаята й предишната вечер. А след като веднъж се бяха провалили, те непременно щяха да опитат отново.