— О, боже, погледни тази вана! — възкликна Сара и Джерико се подчини. Застанали зад разгънатия параван, двамата разглеждаха най-голямата вана, която някога бяха виждали. Той бе настоял за най-добрите условия, но не бе очаквал подобно нещо.
По лицето му се разля топлина. Погледна към Сара и се запита дали и тя си мисли за същото. За това, че ваната бе достатъчно широка за двамата, ако разположеха краката си както трябва. Измисли няколко начина за това и още преди да успее да се възпре, си представи жена си мокра, отпусната между дългите му крака, докато той гали косите й.
— Гладен съм — изръмжа, той и се отдръпна назад. — Поръчах да ни донесат вечерята тук. Сигурно ще дойдат всеки момент.
— Искаш да кажеш, че няма да слизаме в трапезарията?
— Не, мадам. Можеш да свалиш обувките си, докато аз преместя тези кресла по-близо до масата. Ще се настаним тук.
Сара предпазливо свали ужасните си обувки. Може би щяха да станат на Естер или на някое от момичетата, които щяха да работят в къщата. Свали и шапката си. Лицето й, пламнало при мисълта за Джерико във ваната, сега бе спокойно.
Смъкна шала си, сгъна го и го прибра в едно от чекмеджетата. Изведнъж това, да дели гардероба със съпруга си, й се стори много интимно. Беше смешно, като се имаше предвид, че вече бе споделяла леглото му. Или по-точно — леглата на двама различни мъже.
Започваше да изглупява.
— Боже, колко е душно тук, нали? — запита, опитвайки се да придаде безразличие на гласа си, но той излезе писклив.
— Ще отворя прозореца.
— О, не! Може дъждът да навали вътре, а пък и не е чак толкова горещо.
Той й отправи особен поглед и тя реши да опита отново:
— Искаш ли… Искаш ли да ти помогна да разопаковаш нещата си?
— Не, благодаря ти, ще го направя сам.
— О! — прошепна тя и изглеждаше толкова объркана, че му се прищя да се ритне.
— Извинявай. Не исках да бъда… — Млъкна, след малко изруга и започна да се извинява отново: — Всъщност свикнал съм да имам камериер, който да го прави вместо мен, но това не означава, че не мога да се справя сам. Не съм се оженил за теб, за да се грижиш за нуждите ми, Сара. Въпреки че сигурно изглежда точно така, като се има предвид как започна всичко.
А за какво тогава се ожени за мен? Макар че думите останаха неизречени, те увиснаха между тях.
Тя го погледна, след това се обърна към прозореца. Навън валеше като из ведро. Мрачна, потискаща гледка.
С две широки крачки Джерико се озова до нея и обхвана раменете й с огромните си длани.
— Сара, не ме бива много в това, но… — Пое си дълбоко дъх и започна отново: — Истината е, че ние все още в много отношения не се познаваме. Знаем някои неща един за друг, но те не са достатъчни за дълго съжителство. — През лицето му премина усмивка, която го накара да изглежда с няколко години по-млад. — Така например знам, че имаш бенка на левия си хълбок. Знам също, че ще се изчервиш, когато го спомена.
Което, разбира се, тя и направи.
— Но има още много неща, които не знам, като например колко пъти за една нощ се обръщаш, дали спиш на лявата или на дясната си страна и дали всяка сутрин, след като се събудиш, се протягаш три пъти.
Сара положи невероятни усилия да остане сериозна.
— Нямам никаква представа колко пъти се обръщам за една нощ. Предпочитам да лежа на лявата си страна и не всяка сутрин се протягам три пъти. Понякога го правя по четири или дори пет, ако слънцето блести в очите ми.
— Ето, виждаш ли? Вече започнахме отнякъде.
Не бяха започнали отникъде. Това бяха само незначителни, несериозни неща. Неща, с които би могъл да я дразни, за да наблюдава как се изчервява, което тя винаги правеше за негово тайно задоволство.
Но съществуваха много неща, които искаше да узнае за нея, и — кой знае защо — за него бе много важно тя да знае, че са му известни. Като нейната дълбока вярност. Нежността й. Нейната гордост. Винаги бе смятал, че гордостта е проява на мъжественост, ала именно гордостта и чувството за чест бяха нещата, които я бяха ръководили през целия й живот, както Полярната звезда водеше моряците.
Той искаше тя да знае, че това му е известно и по този начин да й покаже колко много я цени, само че това не беше нещо, което един мъж би могъл да обсъжда с жена. Или поне не и мъж, който никога не бе говорил за друго, освен за барометъра или за проясняването на небето.
Въздъхна и реши да се хвърли напред, както може. Нещата не трябваше да се развиват по начина, по който вървяха през последните три дни. Сигурно щеше да полудее, ако продължаваше да я гледа, да чува гласа й, да усеща аромата й и да бъде принуден да държи ръцете си далеч от тялото й.