Дейвид Болъс зададе въпроса. Неговият затвор горе и бездруго беше препълнен. Ако Ейкън искаше от полицията да арестува замесените в грабежи, точно Болъс трябваше да ги пъхне някъде.
Ейкън го изгледа ядно, предпочете да не отговори и се обърна към Глицки.
— Ейб, какво научихте за самото линчуване? Случайно ли е станало или е нещо друго? Може би ще намерим начин да спрем вълненията, ако знаем как е започнало всичко.
Глицки, с кадифен панталон и кожено пилотско яке, седеше върху ниското шкафче с папки в ъгъла на стаята. Носът му го оприличаваше на ястреб, а през устата му минаваше белег, като че е бил опериран от заешка устна. Късата му коса стърчеше упорито, а погледът на сините му очи стряскаше. Докато отговаряше на Ейкън, не отделяше погледа си от Крис Лок.
— Започна с Джеръм Рийз — изрече той, — не че това е оправдание за всичко останало.
Кметът тръсна глава.
— А кой е Джеръм Рийз?
— Ейб, какво общо има Джеръм Рийз? — подметна Лок.
— Попитах ви кой е Рийз? — повтори Ейкън.
Глицки се надигна от шкафчето и набързо му обясни случая. Кражбата на колата. Майк Мюлън. Освобождаването на заподозрения. Глицки си погледна часовника и пак се вторачи неприязнено в Лок.
— Рийз беше освободен преди по-малко от тринайсет часа. Имаме двама-трима свидетели, макар и не на саморазправата, но те твърдят, че тълпата изскочила от „Пещерата“, кръчма на ъгъла между Второ и „Гиъри“.
— Добре де, и какво? — подкани го Ейкън.
— Ходих там. Влязох и в „Пещерата“. Беше празно, намерих само бармана, казва се Джейми О’Тул. Разправяше, че нямал работа цялата вечер. Никакви клиенти. Естествено, чул разправията навън, но се уплашил, не искал да излезе и да види какво става…
Лок го прекъсна:
— Ейб, а Джеръм Рийз?
Белегът по устните на Глицки побеля. Може би се усмихваше.
— А на задната стена в „Пещерата“ имаше огромна снимка на мъж. Попитах О’Тул кой е този и той ми каза, че е Майк Мюлън. Водел и счетоводството на заведението. Предположи, че като ченге, занимаващо се с убийства, трябва да съм чул какво се случило на човека.
Илейн Уейджър се престраши да наруши мълчанието.
— Искате да кажете, че понеже пуснахме Джеръм Рийз?
Крис Лок отговори на незададения от всички въпрос.
— Наредих да бъде освободен, защото не можехме да му предявим обвинение.
Глицки само го изгледа.
— Е, да, господине, но изглежда някои от онези хора са ви разбрали погрешно.
Ейкън разтри лицето си с длан.
— Значи искаш да ме убедиш, че тази тълпа е побесняла, защото Джеръм Рийз е бил пуснат от затвора?
— Да, сър, така тълкувам събитията. Както някои хора се засегнаха, когато бяха пуснати ченгетата, пребили Родни Кинг. — Той се поколеба и добави: — Е, онова стана в Лос Анджелис.
Лок искаше да се върне към съществената част.
— Установена ли е самоличността на някой от тълпата?
— Още не. Работим по случая, а в „Пещерата“ все едно се натъкнахме на каменна стена.
— Но имаме един. — Вслушваха се в думите на Илейн Уейджър. Без да я подценява, Глицки подозираше, че има значение и нейната майка-сенаторка. — Някой от вас гледал ли е новините тази вечер?
Глицки й кимна.
— Ъхъ. И него разнищваме. Напъваме здраво.
9.
Ший се събуди, когато се обърна и легна върху ръката си. Навън беше още тъмно. По това време обикновено изпитваше последиците от погълнатия алкохол. Усещаше устата си суха. Но за разлика от повечето сутрини, когато нещо тъпо и неспирно блъскаше главата му отвътре, днес лежеше омаломощен от болката.
Ритъмът на парния чук в черепа го караше да не отделя глава от възглавницата. А и ребрата, ръцете, хълбоците… За миг се зачуди доколко сериозно е пострадал. Това не е махмурлук, каза си. Не беше същото. (Много пъти на зазоряване си повтаряше, че не може да е махмурлия, сигурен беше, че не е изпил чак толкова, просто не му достигаше сън.)
Извъртя се настрани и в устата му нахлу жлъч. С пет несигурни крачки едва успя навреме да влезе в банята и се свлече пред тоалетната чиния.
След малко стана и се изпика. Парният чук не му даваше мира. По-добре беше да се върне в леглото, да проспи част от изтезанието. И трябваше да се обади на лекар.
Светлината от лампата в банята едва не го събори като взрив, но искаше да си наплиска лицето, да си измие зъбите. Виждаше се двоен в огледалото, не можеше да си събере очите.
Студена вода по лицето. Махаше засъхналата коричка от побоя. Все още две лица насреща, подути и издрани.
Просна се в леглото и стаята се завъртя.
Дрънченето на телефона до ухото му почти го изхвърли от леглото. Подскочи, стори му се, че ръцете и ребрата му щяха да се изтръгнат от ставите си или каквото там ги крепеше на място.