Тъкмо подминаваше една бензиностанция на Седемнайсето, когато чу сигнала на пейджъра. Обърна, спря, изскочи от колата и се хвърли към телефонния автомат, за да набере появилите се на екранчето цифри.
— Значи водите сенаторката? Лично ли ще дойде?
Фаръл още не си позволяваше да повярва.
Глицки го прекъсна сърдито:
— Кажете ми адреса. Нямаме никакво време. — Изслуша, Фаръл и отбеляза: — Че това е точно по средата… нали оттам ще тръгне шествието.
— Точно така, а по радиото казаха, че са отцепили парка с кордон. Откъде идвате?
— Пасифик Хайтс.
— Ще трябва да обикаляте, може би отгоре, по „Джуда“.
Глицки му благодари.
— Ще ми отнеме само десетина минути.
— Не разчитайте на това. Между другото, идеята ви да се измъкнем, ако изпреваря федералните…
— Е?
— Не е добра. Не и днес.
Симз говореше с друг мъж, според табелката фамилията му беше Флорио. Ивиците по ръкава явно означаваха, че има по-висок чин и власт в своята част. Отново обясни проблема си — гвардейците бяха длъжни да ги пропуснат през редиците си, трябваше да извършат арест. По федерална заповед. Един от най-издирваните престъпници. Веждите на Флорио се надигнаха.
— Да не е Кевин Ший?
Щом чуха това име, Морган и Ешър се изпънаха и се превърнаха целите в слух.
Тя се озърна наляво и надясно, после изгледа втренчено Флорио.
— Няма да обсъждаме това. Сега можем ли да тръгваме?
Върна се в колата, а Морган и Ешър ги придружаваха от двете страни.
— Трябваше вече да е тук — каза Кевин.
— Може да е попаднал в задръстване.
Не можеше да се спре, току подръпваше щората с пръсти и надничаше надолу. Мелъни я измъкна от ръката му.
— Седни. Хайде, Кевин. Като зяпаш, с нищо няма да си помогнем.
— Но и като седя, с нищо няма да си помогнем.
— Ще седиш, за да чакаш Уес. Ще дойде.
Кевин започна да щрака с пръсти, нервите му го измъчваха жестоко.
— По-добре да бяхме…
— Ей! — Опря пръсти в устните си. — Правим най-доброто. — Наведе се да го целуне. — Обичам те. Просто чакай. Уес ще се появи. Всичко ще бъде наред.
Тъкмо пак посягаше да размести щората, за да погледне към парка. Прозвуча звънецът от входната врата на блока.
— Ето го — промълви Мелъни и тръгна към бутона за отваряне на вратата.
Понечи да го натисне, а Кевин скочи към нея.
— Чакай!
Застана до един от страничните прозорци. Надникна надолу.
— Добре. Той е. Поне ми се струва, че е той… досега не съм го виждал с костюм.
— Кевин, а кой друг може да е? Никой не знае, че сме тук.
Той я изгледа.
— Най-повтаряните последни думи в живота.
Съгласно заповедта на своя командир, Морган и Ешър останаха на новите си постове до колата на ФБР, която спря до западния ъгъл между „Пейдж“ и „Станиън“, срещу блока.
Симз прати в парка един от хората си, понесъл радиотелефон и куфарче. Нареди му да намери достатъчно високо място, откъдето да вижда добре прозорците на четвъртия етаж, откъм фасадата, ако ще да е дърво или телефонен стълб. Възникне ли необходимост, ще получи съответната заповед за действие. (И резервната група се движеше насам, но с днешния хаос по улиците Симз не искаше да ги чака. Другите може и да не срещнат готов да помогне Флорио.)
С останалите двама си пробиха път през сякаш пулсиращата напред-назад тълпа по улицата и най-сетне стигнаха дворчето с изглед към парка и главния вход на сградата. Натисна наведнъж всички звънци за първия етаж, някой й отвори вратата.
— Лесна работа — промърмори и махна на мъжете да влизат.
А Морган и Ешър охраняваха празната кола — единствената, която се виждаше по „Станиън“. Хората я заобикаляха. В далечината се чуваше нечий усилен от високоговорител глас, шествието щеше да потегли всеки момент.
— Ей, човече, на кой е тая кола? Десет квартала се влача пеша дотука, натъртих си петите. Разправяха, че нямало никакви коли да пускат насам. Иначе и аз щях да дойда с мойта.
Морган не биваше да разговаря с хора от тълпата, освен за да ги упътва. Но този едър мъжага имаше дружелюбно лице и широка усмивка, водеше жена си и хлапетата, само и само да подкрепи правото дело. Такъв човек едва ли се заяждаше сериозно. Не всеки беше готов да размаха томахавката.
— На ФБР е — обясни Морган и добави: — Спипали са Кевин Ший в ей оня блок. Ще го арестуват.
— Алелуя! — възкликна мъжът и усмивката му грейна. — Значи няма да се бъхтим чак до Градската палата. Тука оставаме, тъкмо да си починат краката ми. — Обърна се към околните, за да сподели добрата вест. — Ей, всички ли чухте? Хванали са Кевин Ший. — И посочи: — Точно там.