— Не изглежда добре.
Какво омаловажаване на опасността, каза си мислено.
До вратата, Мелъни стискаше ръката на Кевин.
— Не говори така — сряза тя Фаръл.
— Мелъни, оттук няма изход. Увери се сама.
— И сега какво? — попита Кевин.
— Сега се надяваме, че Глицки ще пристигне навреме, със сенаторката.
— Той идва ли? — слиса се Мелъни.
— Така ми каза.
— А после? — пак Кевин.
Оттук ясно чуваха краткото послание на скандиращата тълпа. Никой не млъкваше долу.
— Ами ФБР? — сети се Мелъни. — Мислех, че те…
— Само че — прекъсна я Фаръл, — те действат според предположението си, че ти си въоръжен и опасен, и ако ни потърсят, най-вероятно първо ще чуем изстрелите през вратата…
— Божичко, Уес, много те бива в добрите новини!
— Нищо не си измислям, предавам ти каквото научих. Както знаеш, засяга и мен.
— Какво ще правим? — за трети път попита Кевин.
— Искаш ли да излезеш? — отговори с въпрос Фаръл. — Да застанеш срещу онези хора? Не? Значи ще чакаме.
Флорио стоеше срещу запотен, останал без дъх мъж в пълна полицейска униформа, който му се представи като Дан Ригби, началника на управлението в Сан Франциско. Доближи наредените войници с неколцина униформени полицаи. Флорио махна на своите хора да ги пропуснат в двора.
— Кевин Ший в тази сграда ли е? — Ригби вече подтичваше към входа. — Сигурно ли е? Кой друг е с него? Под наблюдение ли са всички изходи?
Вътре Ригби отиде право при специалната агентка Симз, която тъкмо се бе върнала във фоайето и се канеше да нападне апартамента на четвъртия етаж.
Но това е невъзможно, каза й Ригби. Не и сега. И в никакъв случай без допълнителни подкрепления. Навън анархията се развихря твърде бързо. Ако тя излезе с Кевин Ший и се опита да мине през тълпата, според нея какво ще ги сполети?
Симз се разяри. Как всичко толкова бързо й се изплъзна от ръцете? Има хора на разположение, има заповед — защо ли просто не каже на този местен смотаняк Ригби, че отива да арестува човека, пък каквото ще да става? Но сега, след първия взрив на възмущение, че тя е пропуснала да го уведоми за намеренията си, той се заяде:
— Само ви повтарям, че проблемът е значително по-сериозен, отколкото си представяте. Дяволите ви взели, как ще го изведете оттук, дори да го арестувате безпрепятствено? Ясно ли ви е какво става навън? Между другото, къде точно е Ший? Ще имаме нужда от още хора тук.
Другите агенти от ФБР и полицаите предпазливо се отбягваха из фоайето, вече запълващо се и с живеещи тук хора. Събота сутринта, всички са си вкъщи, ококорили очи от любопитство.
Наложи се Ригби и Симз, овластени да вземат решение, да излязат в двора.
— Тук е — увери го Симз. — Нека аз реша проблема.
Ригби не скланяше.
— Само че тук е моят град. И да не ви харесва, проблемът е и мой. И ставащото там… — посочи над главите над войниците, — … също е мой проблем. Няма да позволя още едно линчуване, само седмица след първото. Но точно това ще се случи, опитаме ли да изведем Кевин Ший.
Симз забеляза нещо.
— Кой е този идиот? Някой се качи върху колата ми!
Ригби се обърна. С мегафон пред устата, Филип Мохандас се опитваше да привлече вниманието на множеството.
— Смъкнете този побъркан! — заповяда Ригби на един полицай. Помоли Флорио: — Поканете го любезно да се присъедини към нас.
Имаше и друга бъркотия. Отляво се надигна шум и дотича войник.
— Сър — докладва на Флорио, — там има цивилен полицай, който водел сенаторка на Щатите…
И преди да довърши, хората се отдръпнаха, колкото Глицки и Лорета Уейджър да стигнат до войниците.
Симз взе радиотелефона и го доближи до ухото си. Кимна, погледна към четвъртия етаж, каза: „Изчакай“ и се завъртя към Ригби.
— Вдигнали са щорите. Моят човек може да ги повали веднага.
Събраха се при фонтанчето в средата на двора — Ригби, Симз, Мохандас и помощниците му, Флорио, Глицки и Лорета Уейджър.
Ригби гледаше невярващо лейтенанта, хванал ръката на сенаторката.
— А ти какво търсиш тук?
— Дойдох да арестувам Ший — заяви Глицки.
— Как пък не! — сопна се Симз. — Мой е.
— Глицки, ти си отстранен. Май не си схванал смисъла на съобщението ми…
На Симз не й пукаше за местните бюрократи и разправиите помежду им. Интересуваше я само мишената — Кевин Ший.
— Какво става?
Фаръл пак надникна.
— Не знам. Събраха се при фонтанчето. Глицки успя да дойде. Довел е Лорета Уейджър.
— Но защо не се качва при нас? А защо ние не слезем при тях?
— Кевин, идеята ти не я бива много. По-добре те да дойдат.