Напевното скандиране секна, поне в предните редици на тълпата. Хората пристъпваха неспокойно, усещаха, че нещо назрява — и решението ей сега ще бъде взето в средата на двора. Мълвата плъзна назад.
Хората чакаха.
Един от униформените полицаи дойде при групата, после побягна, мина през кордона и се скри някъде. Вопълът пак се надигна тук-там, усили се и постепенно замря.
Само Глицки се отдели от другите, тръгна бавно, пъхнал ръце в джобовете и прегърбен. Влезе в блока, мина край федералните агенти и полицаите, край недоволните и любопитни съседи, запълнили фоайето.
Само по стълбището към втория етаж стояха неколцина човека, нагоре беше пусто. Качваше се с равномерна стъпка, плъзгаше длан по парапета. Дванайсет стъпала, завой, пак дванайсет. После стигна до края на оръфаната пътека, натисна звънеца на вратата в дъното.
Отвориха му. Показа им значката си, но не държеше оръжие.
— Как сте, господин Фаръл? Смятате ли да ми предадете своя клиент?
— Наистина ли ще мине гладко? — усъмни се Фаръл, докато го пускаше да влезе.
Глицки наведе глава с увереност, каквато не изпитваше и вдигна и спусна щората на прозореца — знак за чакащите долу.
Кевин и Мелъни стояха прегърнати.
— Готов ли си за това?
Той кимна.
— С теб съм — прошепна тя.
— И аз съм с теб. Каквото и да стане, както и да се обърне. Разбра ли?
— Разбрах.
Фаръл вече водеше Глицки при тях, обсъждаха плана, членове от законите, споразумението. Време беше.
— Кевин Ший — започна Глицки, — арестувам ви по обвинение в убийството на…
73.
Лорета Уейджър стоеше с мегафон в ръка върху стъпалата на фонтанчето, с лице към тълпата.
На Мохандас никак не му хареса (Алиси Тобейн не беше на себе си от яд), но сенаторката надделя с довода, че целта на шествието и без това е била да настояват за задържането на Кевин Ший, нали? Значи Мохандас е постигнал желаното — и целта на шествието. Всички получиха, каквото искаха. И ако не представи Лорета на привържениците си, ако не разсеят някак напрежението, тогава какво? Още един бунт, пак насилие? Кой ще има полза от това?
Дръпна Мохандас на три крачки от групата, колкото да го попита иска ли той да остане в съкратения списък на кандидатите за управлението на центъра „Хънтърс Пойнт“. Или вече не иска? Не изпълни ли молбата й веднага, може да забрави за предложението.
И още нещо — моментът беше подходящ за това, щом присъстваше и шефът на полицейското управление… Мохандас трябва недвусмислено да заяви, че първоначалната награда от сто хиляди долара не е била за мъртвия Кевин Ший, че макар всички да са чули по улиците този слух, в него няма нищо вярно. Парите били за всяко сведение, довело до задържането на Ший под стража.
Толкова.
— Братя и сестри мои — започна тя, приковала погледа си във вдигнатата щора на четвъртия етаж. — Кевин Ший е арестуван.
Мощен рев, изригване на облекчението, гнева и изчерпаното търпение, отекнало от подковообразната сграда зад гърба й, множащо се в непоносим шум, който се понесе нататък, пак се засили и стихна в далечината.
— Братя и сестри — повтори Лорета и най-после звуковият удар отслабна, превърна се в тишина. Тя извиси глас. — Никой не се бореше по-упорито от вашата сенаторка, за да станем свидетели на този миг. И никой не напомняше по-настойчиво за нашето желание от Филип Мохандас. — Пак шумни приветствия. — И този миг настъпи.
Помълча, преди да продължи.
— Но това не е краят за нас. Нито за Кевин Ший.
— Убийте го! — изкрещя някой. — Да линчуваме и него!
И пак в хор — „Убийте Кевин Ший, убийте Кевин Ший!“.
— Не! — Мегафонът даде могъщество на гласа й. — Не!
Постепенно тълпата се укроти.
— Хванахме Кевин Ший. Чуйте ме! Хванахме го. — Слушаха я. — Филип Мохандас е тук. И аз съм тук, с вас. Вашите нужди са и наши нужди. Не го правим за полицията на Сан Франциско, заловила Кевин Ший. Не заради ФБР. А заради самите нас. За всички…
Отново рев. Още се чуваше „убийте го, убийте го“, но имаше и нещо друго, Лорета се вкопчи в шанса.
— Сега ви моля, умолявам ви да ни повярвате. Ще се погрижим справедливостта да възтържествува. — Заговори по-силно, насочи ръка към множеството. — Но няма да извършим правосъдие с още една саморазправа днес.
Колеблив хор от „амин, амин“. Пред нея настъпи тишина и внезапно някой извика:
— А, не, Кевин Ший трябва да умре!
Отекна, настроението се разпространи, но не можа да обхване всички.
Лорета сведе поглед към Мохандас, Ригби, Симз. Нямаше да й помогнат. Предложението беше нейно (така си мислеха) — единственият начин да предотвратят бедата и трябваше да се справи сама.