Дори в седем вечерта беше топло и тихо. По „Линкълн“ рядко минаваха коли, Харди и Макгайър стояха зад маса, под която в метални кутии с лед стърчаха бъчонки с няколко вида бира. Навсякъде около тях, в ограденото място и извън него, в бара зад гърба им, поне двеста човека с всякакъв цвят на кожата пиеха и хапваха, под звуците на маршовете на Джон Филип Соуза. Моузес реши, че тази музика е подходяща за случая и Харди се съгласи, макар да не я обичаше особено. Все пак, Макгайър притежаваше три четвърти от бара.
През последния час точеха бирата със скоростта, с която успяваха да изпразват бъчонките и изведнъж настъпи затишие.
— Къде ли е твоят човек Глицки? — попита Моузес. — Очаквах да ни навести.
— Може и да се появи, но май каза, че ще отиде до Монтерей. Имал важна работа. — Харди махна към хората наоколо. — С Глицки или без него, върви добре.
— Да, може да се окаже, че това е най-добрата ни идея досега — отвърна Моузес.
И трезвен беше склонен да преувеличава, а днес вече изпи четири силни бири.
— Може да е твоята най-добра идея, но лично аз съм имал и по-добри.
— Да бе, и какви са те?
— Например, ожених се за сестра ти.
Естествено, Моузес нямаше да оспори това.
— Все пак — помирително каза Харди, — трябва да призная, че малко се тревожех.
Макгайър пак си наля пълна пластмасова чаша. Глътна наведнъж една трета от бирата.
— За какво?
— И още питаш. А, нищо особено, Моуз, напоследък е толкова благо в града, за какво да се тревожа?
Макгайър изля още малко бира в гърлото си и поклати глава.
— А, не и тук. Никога не би се случило при мен. В моя бар — никога.
— Тази песен май съм я чувал вече — в Сан Франциско било невъзможно, обаче какво стана?…
Моузес размаха ръка към насядалите хора.
— Ей, погледни бе, Диз. Само погледни.
Погледът на Харди се плъзна по тълпата. Срещаше какви ли не лица.
— Добре де… Това доказва ли нещо?
— Да, Диз, според мен доказва. Сериозно говоря. Помисли само — преди два дни, преди седмица, нали помниш… а виж ги сега. Животът продължава.
Харди завъртя кранчето на бъчонката с „Гинес“, наля си два-три пръста от тъмния нектар. Изгълта бирата наведнъж, пак огледа множеството и се обърна към своя шурей.
— Може би. Господи, надявам се да е така.