- Здрасти. Страхотно е, че най-после си довлече задника - гласът й бе силен, нюансиран и всяка дума, която изричаше, като че ли бе съпроводена от плесник. Щом се изправи, за да прегърне Кейт, аз се почувствах като петсантиметрово, почти невидимо джудже.
Вместо да се върне обратно на мястото си, тя остана права, вмъквайки се пред Кейт, така че да застане между нас. Тази поза ми бе позната. Колко пъти я бях заемала пред Зу, Дунди или пък Лиъм? Колко пъти и те я бяха заемали заради мен? С гръб към жената, Вида ме изучаваше отблизо.
- Бедно човече. Само ме следвай и всичко ще е наред.
„А, значи, така било?", помислих си, настръхвайки от тона й.
Когато тя отново погледна към Кейт, пак се бе превърнала в самата сладост. Тъмната й кожа излъчваше доловимо щастливо сияние.
- Този в ъгъла е Нико - добави Вида, поемайки представянето в свои ръце. -Дребосък, ще се изключиш ли за две секунди?
Нико седеше на пода, с гръб към малкия скрин на Кейт. Изглеждаше ми някак дребничък и веднага разбрах какво бе искала да каже Кейт, когато бе използвала думата „крехък". Тя не се отнасяше за ръста му или за формата на тялото му, а за напрегнатите черти на лицето му. Заблуден кичур гарвановочерна коса се изхлузи от клещите на гела, циментиращ прическата му назад, когато той каза:
- Здрасти. Приятно ми е да се запознаем.
След което върна очите си на малкия черен уред в ръцете си, а пръстите му полетяха отново по клавишите. Апаратът хвърляше върху кожата му неестествено ярка бяла светлина, която подчертаваше дори почти черните му очи.
- Е, каква е твоята история? - попита Вида.
Напрегнах се и едната ми ръка хвана другата в опит за подражание на нейната поза. Вече знаех, без каквото и да е съмнение, че ако това следваше да сработи -ако се налагаше да живея с тези деца, да ги виждам редовно и да тренирам с тях, - просто трябваше да поддържам дистанция. Едно от най-важните неща, които изминалите седмици ми бяха разкрили, бе, че колкото повече опознаваш някого, толкова по-неминуемо е да започнеш да го обичаш. Границите помежду ви избледняваха и когато настъпеше раздялата, бе толкова мъчително да се отплетеш от този живот.
Дори и да исках да им разкажа за Търмънд, нямаше как да опиша мъката си с думи. Нямаше как да ги накарам и да разберат. Не и когато само мисълта за Градината, Фабриката или Лазарета бе достатъчна, за да се задавя от гняв. Изгарянето седеше в гърдите ми и не си тръгваше с дни - по същия начин, по който белината изприщваше ръцете ни в Пералнята.
Повдигнах рамене.
- Ами Мартин? - попита Джуд. Той въртеше пръстите си един около друг и стискаше ръцете си до розово. - Петима ли ще бъдем в нашия екип?
Кейт отговори бързо.
- Мартин бе преместен в Канзас. Ще работи с агентите там.
Вида се обърна към нея.
- Сериозно ли?
- Да - отвърна Кейт. - Руби ще заеме мястото му на Водач на екипа.
Всичко приключи толкова бързо. Каквито и фалшиви любезности да бе подготвила Вида за Кейт, те изчезнаха с едно-единствено остро поемане на дъх и точно в тази секунда съзрях проблясъка на предателството. Долових как тя физически преглътна думите си и кимна.
- Ама, чакайте! - задавих се аз. Не исках нищо подобно... Не желаех това...
- Супер! Честито! - Джуд ме тупна приятелски с юмрук по рамото и ме изкара от вцепенението ми.
- Знам, че всички вие ще помогнете на Руби да се почувства добре дошла и ще я въведете в обстановката - каза Кейт.
- Да - процеди през зъби Вида. - Ама... разбира се. Всичко, което пожелае.
- Да идем заедно да вечеряме - рече Джуд с приповдигнат тон. Напълно и блажено невеж относно начина, по който юмруците на Вида се стягаха и разпускаха край тялото й. - Днес вечерята е паста.
- Аз трябва да се обадя на Албан, но вие четиримата отивайте. После може да покажете на Руби къде са леглата и да й помогнете да се настани - добави Кейт.
Едва бях излязла през вратата и я бях затворила, когато усетих как някой хваща конската ми опашка, завърта ме и ме засилва към близката стена. Пред очите ми избухнаха черни звезди.
- Вида! - ахна Джуд. Възклицанието му бе достатъчно, за да накара дори Нико да погледне нагоре.
- Ако дори за секунда си си помислила, че не знам какво е станало всъщност, напълно грешиш - изсъска Вида.
- Разкарай се от мен! - сопнах се аз.
- Знам, че историйката за това как Кейт те е изгубила е пълна лъжа. Избягала си - заключи тя. - Ако още веднъж се опиташ да я нараниш, ще те разпердушиня.
- Ти не знаеш нищо за мен - отвърнах аз, черпейки от гнева й по неочакван за мен начин.