Выбрать главу

Линията изпращя и няколко секунди единственото, което пълнеше ушите ми, бе тихото бучене на гумите на вана по настилката на магистралата.

- Здравейте. Да... Мери? Простете. Силата на сигнала ни в Калифорния не е... - гласът му прекъсна, ала само за да се появи отново, но този път звучащ по-силно отпреди. - Последните няколко месеца.

- Клетъчните мрежи и сателитите в Калифорния напоследък не са много надеждни - обясних аз на момчетата на предната седалка. - Албан си мисли, че Грей нарочно ги заглушава.

- Боб, преди да те изгубим, би ли ни разказал за плановете на ФК и за подхода ви към тази среща? Би ли ни разкрил основните точки, които сенатор Фрийдман и останалите ще се надяват да обсъдят на масата?

- Разбира се. Не мога да се впускам в големи подробности - линията отново прекъсна, но веднага се завърна обратно. - ... определено ще обсъдят признаването на Федералната коалиция като национална партия и разбира се, ще настояваме за серия от избори през следващата пролет.

Новинарката Мери леко се засмя.

- И как смятате, че президентът ще отговори на исканията ви да прекрати предсрочно третия си мандат?

Боб също успя да докара леко пресилен смях.

- Ще изчакаме да видим. Военната повинност, естествено, също ще бъде една от главните дискутирани теми. Бихме искали да разберем дали президентът има планове да я преустанови... и по-точно програмата за Специален отряд „Пси", който, както знаем, е основен източник на раздори из цялата страна.

При тази реплика и петимата се наклонихме към светещия в зелено дисплей на радиото. Джуд ме хвана здраво за ръката.

- Мислиш ли...? - прошепна той.

- Ще обсъждате ли също така и рехабилитационните програми? - Мери бе попаднала на едва доловима следа от кръв и сега носът й бе прилепен към земята в търсене на дирята. - Напоследък има пълна липса на информация относно статуса на тези програми и децата, които бяха вкарани в тях. Например правителството вече не изпраща писма до родителите на регистрираните, с които да ги информира за прогреса на тяхното дете. Мислите ли, че това е знак, че програмата следва да премине през някакъв вид трансформация?

- Те наистина ли са изпращали писма? - попитах аз. За пръв път чувах нещо подобно.

- В самото начало... просто едно напечатано писмо, гласящо: „Вашето дете прогресира успешно и не причинява проблеми" - информира ме Лиъм. - Всички получаваха едно и също.

- В момента нашият фокус е поставен върху плановете, които бихме искали президентът Грей да осъществи, за да стимулира икономиката и да възстанови наново разговорите с нашите бивши международни партньори.

- Но да се върнем обратно на въпроса за отряд „Пси"

- гласът на Мери започна да трепери и да припуква с неестествено металическо пищене.

- Отбий! - нареди Вида. - Иначе ще изгубим сигнала.

- ... ще поискате ли от него да излезе ясно и открито да заяви какви изследователски програми са в сила и дали те са успели да постигнат някакъв напредък в процеса на анализиране на причината за ОМИН? Лично аз, като майка на бебе, съм особено заинтересована да разбера дали синът ми, който вече ходи на седмични тестове и наблюдателни сесии, ще трябва да бъде взет в някоя специализирана програма съгласно инструкциите на Регистъра на ОМИН. Вярвам, че доста политици и от двете страни са били в подобно положение, за да съчувстват на хилядите родители, които бяха оставени без отговор - в някои случаи и с години. Мисля, че говоря от името на всички, когато казвам, че това не е приемливо.

- Правилно! - въодушеви се Джуд. - Дай му да разбере, Мери! Не му позволявай да промени темата!

- Вярвам, че ФК би искала да промени... тази програма... - статичен шум отново. Но дори и той не можеше да прикрие колко неудобно му бе на Боб да говори по въпроса. - Ние бихме искали да продължим с едногодишното наблюдение на петгодишни деца в едно от нашите съоръжения, но ако те не покажат... опасните странични ефекти на ОМИН, бихме предпочели да се връщат у дома, отколкото автоматично да отиват в един от тези рехабилитационни лагери...

След рязко щракване линията напълно заглъхна. Новинарката повтаряше името му „Боб? Боб? Боб?" отново и отново, сякаш беше възможно някак да издърпа гласа му обратно през замрелия въздух.