Осъзнаването на връзката секна дъха ми.
„Кланси. Не, моля те, Кланси..."
- По дяволите! - прошепнах аз. Жената, която бях видяла в ума му... Тя бе...
Първата дама на Съединените щати.
Пресегнах се за другите разпилени страници, събирайки ги обратно на купчинка. След като не бяха подредени последователно, документите и докладите нямаха особен смисъл, но пък намерих диаграми на мозъци с малки, ясно обозначени знаци Х на някои места по тях.
Прелистих новинарски статии, описващи благотворителната дейност, която Лилиан Грей бе извършвала из страната. Някой бе подчертал с маркер различни определящи фрази за нейното семейство („сестра в Уестчестър, Ню Йорк", „родители, оттеглили се във фермата си във Вирджиния", „наскоро починал брат"), както и различните й образователни степени - включително и докторантура по неврология от Харвард. Тя също така бе прочела „затрогващо" надгробно слово на погребението на вицепрезидента, „обградена от димящите останки на Капитолия", и бе отказала да коментира нежеланието на президента незабавно да го замести.
Последната статия, която намерих, се фокусираше върху изчезването й от обществения живот скоро след атаките над Вашингтон, окръг Колумбия. В нея президентът бе цитиран да казва: „Закрилата и сигурността на жена ми са моя първостепенна грижа", без да бъдат дадени никакви други детайли.
И това бе легендата за нея. Не дузините церемонии по раздаване на награди, които тя бе посетила, не новаторските й изследвания в невронауката или пък някое от тържествата, на които бе домакин от името на мъжа си. Не единственият й обичан син. Според статия в Тайм, която Албан бе съхранил в папката, имаше слухове, че тя е била убита или пък отвлечена от враждебно настроена страна скоро след избухването на ОМИН. Всичко станало особено обезпокоително, когато Кланси тръгнал сам на обиколка от името на баща си, за да възхвалява лагерната рехабилитационна програма, показвайки се като нейния пръв успешно завършил субект.
Бяха минали близо десет години и тя все още не се бе появила.
Но ето че беше тук, в тази папка - лицето й, изследването... написаните на ръка бележки. Няколко пъти свих ръце в юмруци и ги отпуснах, опитвайки се да ги принудя да спрат да се тресат.
В тази бъркотия от документи бяха попаднали и три бележки, всяка от които беше по няколко реда. Нямаше пликове, но листовете все още лепнеха от онова, с което са били залепени. Някой явно му ги бе предал на ръка, вместо да рискува да ги получи по електронен път. Най-отгоре с четливия почерк на Албан бяха изписани датите - вероятно заради собственото му водене на архива. Първата -отпреди пет години - гласеше:
Независимо от това, което се случи между нас, ако ще се пробвам да го спася, трябва да изляза от обсега му. Ако ми помогнеш да изчезна, и аз ще ти се отплатя. Моля те, Джон.
Следващата - две години по-късно:
Прилагам най-новите открития от работата ни. Чувствам се безкрайно оптимистично, предусещайки, че всичко това ще свърши скоро. Кажи ми, че си го намерил.
И последната - само отпреди два месеца:
Няма просто да си стоя и да чакам одобрението ти. Никога не сме се разбирали така. Довечера ще пусна местонахождението си на сървъра. Ако той не дойде да ме потърси, тогава аз самата ще ида да го намеря.
Кланси все още беше в безсъзнание, а главата му бе обърната на една страна. Наблюдавах равномерното издигане и спадане на гръдния му кош и нещо остро
се завъртя ниско в червата ми.
- Ах, ти, тъжно копеле! - прошепнах аз.
Ето защо бе дошъл тук. Това бе задачата, която не можеше да повери на никой друг освен на себе си.
Прегледах отново страниците, опитвайки се да разбера върху какво точно бе работила. След като видях диаграмите, част от мен заподозря, че то беше свързано с нас, но тогава защо щеше тайно да извършва собствени експерименти върху причинителя на ОМИН, и то по същото време, по което и „Леда Корп" се занимаваше с това? Притесняваше ме онова споменаване в първата бележка как тя трябвало да излезе от „обсега му". Дали бе възможно да е смятала, че мъжът й ще подправи резултатите от откритието на „Леда Корп" и че тази дезинформация ще застраши живота на Кланси?