Изучих лицето на Кланси, свивайки се на нивото му. Погледът му се фиксира към ръката ми, която приплъзнах в джоба на палтото си.
Зад всичките му отровни думи се криеше жилото на истинското предателство -болка, която навлизаше толкова навътре, че сякаш цялото му тяло пулсираше с нея. Майка му - собствената му майка - бе заложила капана. И какво бе направил той в отговор? Бе изгорил лабораторията й, бе я нападнал, бе объркал ума й и бе използвал сиуацията в Щаба за собственото си преимущество, така че да свърши това, което бе започнал в Джорджия.
Ето как е разбрал, че тя е пратила резултатите на Албан, помислих си аз, докато бавно изглаждах документите върху коляното си. Сега вече бях спечелила пълното му внимание. Явно бе видял всичко в ума и.
Кланси харесваше идеята, че баща му бе погребал по невнимание единственото нещо, което можеше потенциално да оправи тази държава и да спаси завещанието му. Но истинската ирония тук бе, че ако Кланси не бе дошъл да унищожи изследването на майка си, ние така и нямаше да го намерим навреме. То просто щеше да остане под руините, като всичко друго, което не успяхме да вземем със себе си по време на бягството.
Той бе дошъл тук, за да затвори тази врата, но вместо това я бе оставил широко отворена, така че аз да премина през нея.
Има лечение. Безумието на тази мисъл ме караше да се чувствам така все едно стрелката на компаса на Джуд се въртеше и въртеше, и въртеше - търсейки своя север.
Той заслужаваше това. Премигнах, за да задържа струйката сълзи и да позволя на гнева си да се извиси за момента и да преглътне силната болка. Аз му позволих да ме изтласка напред. Защото Джуд заслужаваше да живее, за да види този момент - той трябваше да е тук, сега, до мен, - за да види как изведнъж всичко отново бе оживяло с възможността за промяна.
Повдигнах смачканите одимени листове точно пред Кланси, и то достатъчно високо, така че кръгът от деца и агенти около нас да могат също да го видят. И не знам кое беше по-могъщо и удовлетворяващо за мен - ужасеният поглед, който премина през лицето му, или ободряването от това да знам, че бъдещето ми най-после бе отново в мои ръце.
- За това изследване ли говориш?
Благодарности
Като начало искам да излея малко обич върху фантастичния екип на „Дисни Хайпириън" за невероятното количество усилена работа и ентусиазъм, които вложиха в тази поредица. Специални благодарности към моята редакторка Емили Мийхан, Лора Шрайбър, Стефани Лури, невероятната публицистка Лизи Мейсън, Дина Шърман, Латоя Мейтланд, Андрю Сансон, Лойд Елман и Марси Сендърс.
Нищо от това нямаше да се случи без моята безстрашна агентка Мерилий Хайфец. Няма да е преувеличение да кажа, че не бих могла да съм в по-добри ръце и че съм благодарна всеки ден да те имам в моя ъгъл на ринга.
Много благодарности на Анна Джарзаб и Ерин Бауман, които четоха ранни, ужасяващо объркани копия на тази история и ми върнаха невероятни, обмислени отзиви, които направиха тази история толкова по-хубава, отколкото си представях, че може да е. Благодарности също на Сара Дж. Маас не само за множеството прочитания и критиката, но и за поразителното количество обич и подкрепа, които тя ми изпрати по време на една невероятно трудна година.
Много обич на Тайлър Инфингър и Катрин Уолас - приятелството и обичта, които те ми засвидетелестваха през годините, означават за мен нещо много повече от това, което бих могла да обрисувам с думи.
Ще прибегна до едно клише, за да кажа, че наистина ударих джакпота с колегите и приятелите си от RHCB и по-специално Ейдриен Уайнтрауб, Трейси Лърнър и Лайза Нейдъл. Наистина не бих могла да се възхищавам повече на всеки един от тях.
И накрая - цялата обич в сърцето ми е за моето семейство - заради тяхната храброст, жилавост и сила през изминалата година. Точно когато си помисля, че просто не може да са още по-изумителни, те решават да ми докажат, че греша.