- Сър - казах аз, - искали сте да ме видите.
- За бога, седни. Заповядай. - Каза Албан, сочейки с ръка към един от сгъваемите столове насреща му. - И двамата изглеждате така, сякаш едва се държите на крака.
- Добре съм - отвърнах и добавих: - Благодаря ви. - Хрумна ми като допълнение. Мразех колко тъничко звучеше гласчето ми около него. Ненавиждах това.
Албан се настани обратно в стола си. Устните му се отдръпнаха, за да разкрият усмивка от предимно пожълтели зъби. Този мъж вече почти не излизаше на обществени места. За главата му бе обявена щедра награда. Ако им бе нужно да запише видео обръщение, то след това - по време на постпродукцията - те винаги почистваха сипаничавата му кожа и избистряха тена на лицето му. Обичаха също така и да го изтипосват чрез Фотошоп в снимки на американски пейзажи и градове, за да предадат впечатлението, че е доста по-безстрашен в разходките си навън, отколкото бе в действителност.
- Бих искал да си поговорим неофициално за снощната операция по спасяването на Агент Стюарт, ако и тримата нямате нищо против. Не мисля, че е възможно да отложим разговора.
Той изчака, докато Коул се настани на стола до моя, преди да се протегне през бюрото и да се здрависа с него.
- Не мога да ти опиша колко се радвам отново да видя лицето ти, мило мое момче.
- Значи сте щастливец - Коул провлачи думите, без да се опитва да прикрие горчивината в тях. - Изглежда, че от тук нататък ще виждате често това красиво момче.
„Престани - казах си още преди да успея да се напрегна. Коул не беше Лиъм, независимо от това колко си приличаха, без значение колко подобни бяха гласовете им. - Фокусирай се върху разликите."
Коул имаше по-здраво телосложение от Лиъм и бе някак по-изтупан. Косата му бе остригана по войнишки за разлика от последния път, когато го бях видяла. Така изглеждаше два нюанса по-тъмно русо, отколкото я помнех. Онзи Лиъм, когото познавах, бе много по-небрежен във външния си вид, но същевременно приветлив по всякакъв възможен начин. А пред мен бе по-големият му брат -корав и пребит почти до смърт, но приличащ на издялан от лед. Все пак не изглеждаше много по-различно от състоянието, в което бях оставила Лиъм. Чувствах се ужасно гадно заради бързината, с която мозъкът ми замени единия брат с другия. Колко много това, че си представях, че Лиъм е отново тук до мен, повдигаше духа ми и отпускаше напрежението в гърдите ми.
„Престани."
Жабешки устни затвори вратата на кабинета и се оттегли в ъгъла на малката стая, плъзгайки се в сянката на Албан.
- ... нормално никога не бих прекъснал процеса на оздравяването ти -обясняваше Албан, - но след като чух устния доклад на Агент Медоус, имам чувството, че има някакво объркване. Ще ми е интересно да чуя какво се случи от твоя гледна точка, Руби.
Въобще не схващах, че говори на мен, докато Роб не се оттласна от полицата, а широките му рамене не се разпериха при поемането на поредната глътка въздух. Преди да тръгнем на Операцията, той отново бе подстригал късо тъмната си коса. Тази прическа караше скулите му да изпъкват, променяше начина, по който сенките падаха върху кожата му.
Господи, защо трябваше да правим това? Къде беше Кейт? Никога не ме бяха разпитвали без нея и никога тук - в офиса на Албан - зад затворена врата. Изненадах се от това колко неспокойна бях. И на нея не вярвах, но очевидно, някъде по пътя, бях свикнала с тихото й, постоянно присъствие и с очакването да ме подхване, ако се подхлъзна.
- Дали... изчакваме още някого? - попитах аз, стараейки се да запазя гласа си спокоен.
Албан разбра въпроса ми.
- Това е просто неофициален разговор, Руби. Нивото на секретност, под което попада тази Операция, не ни разрешава да водим разговора пред цялата организация. Не се притеснявай да говориш свободно.
Притиснах ръце върху коленете си. Опитвах се да им попреча да подскачат.
- Агент Медоус - започнах с глас, който в моите уши прозвуча много силно - ни запозна с параметрите на мисията по време на полета. Разкри ни целта и какво знаем за разположението на бункера. Той също така ни припомни и плановете за отстъпление, които вече бяхме обсъждали преди тръгване.
Устата на Албан бе открехната широко. Очевидно не бе свикнал да прикрива чувствата си. Едно от ъгълчетата й се дръпна нагоре.
- Някой от тези планове за отстъпление включваше ли вие с Вида да напускате бункера?
- Не, сър - отвърнах аз. - Агент Медоус ни заповяда да стоим на позиция в стълбището и да ги покриваме оттам.
Албан постави лактите си на масата и облегна брадичка на пръстите си.