Двамата с Джуд се промушихме навреме до самия прозорец, за да видим как свалят ципа на плика и вдигат Блейк Хауард върху плоска метална маса. От десния му крак висеше бяла маратонка, а пропиващата се в дрехите му кръв бе забележима и оттам, където се намирахме. А после - нищо. Албан, Джарвин, Кейт и Роб отидоха до масата и след това върнаха паравана обратно на мястото му, оставяйки на показ само загатнати силуети.
- Боже мой! Боже мой! Божичко! - шепнеше Джуд, докато ръцете му удряха с юмрук по червеникавокафявите му къдрици. - Той беше. Наистина беше той...
Пресегнах се, за да успокоя полюшващия му се лакът. В действителност въобще не бях познавала Блейк. Не знаех никое от децата извън екипа ми, като изключим беглия спомен за имената им. А харизматичната ми личност гарантираше, че и те нямаше никога да ме опознаят. Но Джуд и Блейк бяха като гербови марки и заедно с Нико прекарваха по-голямата част от свободното си време, лентяйствайки в компютърната лаборатория или пък играейки на игри. Единственият път, в който бях виждала Нико да се усмихва, беше, когато Блейк бе с него. Зелените му очи просветваха, ръкомахаше и разказваше някаква история, която буквално бе разревала Джуд от смях.
- Трябва да отидем... Мисля, че се налага да намерим Нико. Той май отиде да провери нещо - Джуд най-после успя да си проправи път извън тълпата. Поведох го настрани от вратата и надолу по коридора в посока към стълбите. Необходимо бе да се дръпнем встрани, за да направим път на тичащите по коридора агенти, които прииждаха, за да проверят истинността на разпространяващите се из Щаба слухове.
- Трябва да ти кажа нещо - пошепна ми той, когато стигнахме до стълбите. -Трябва да разбереш, че... Аз не мисля, че това е било злополука. Мисля... Мисля, че аз го причиних.
- Това няма нищо общо с теб - звучах доста по-спокойна, отколкото се чувствах. - Постоянно се случват злополуки. Онзи, който носи вина, е Джарвин. Той е човекът, отговорен за вземането в екипа на дете, неподготвено за мисия.
Джуд не ми даде шанс да се измъкна, хвана ме за китката и ме завлачи след себе си надолу по стълбите към трето ниво. Наблюдавах как заострените краища на раменете му помръдват под овехтялата му риза с Брус Спрингстийн и за пръв път забелязах, че на яката му имаше дупка. Той беше напълно наясно къде бе изчезнал Нико.
Бяха минали няколко часа от края на разрешеното ни време за обучение в стаята с компютри, но въпреки всичко се учудих, че е толкова празна. Обичайно тя бе посещавана от варираща бройка Зелени, които пишеха компютърни програми или вируси, опитвайки се да ги доведат до съвършенство. И ако не беше часът за вечеря, вероятно самото изражение на Нико щеше да разчисти свърталището им.
- Намерих го - каза той.
- И? - думата треперливо напусна устата на Джуд.
- Не е било злополука.
Нико бе склонен да се отдава на кофти чувства, с които обичайно се справяше сам в себе си. Убедена съм, че и методите му бяха крайно неприятни, но той никога не ни налагаше тези свои горчиви и отровни мисли. Поне до момента.
- Какво си намерил? - попитах аз. - Някой от вас двамата трябва веднага да ми обясни какво става.
- Ти каза, че няма нищо - започна Нико. - Смяташе, че е съвпадение. Трябваше да ни повярваш.
Гласът му влияеше пагубно на моите вече и без това оголени нерви. Задържах поглед на екрана, докато той пускаше някакъв видеофайл. Отвори се плейър, който изпълни целия екран с черно-бяло действие - дребни човешки фигури кръжаха из стая, пълна с дълги машини. Вече бях виждала достатъчно от тях, за да мога веднага да ги идентифицирам. Това бе стая със сървъри.
- Какво е това? - обърнах се към него. - Моля те, кажи ми, че не си бил достатъчно глупав, че да свалиш материала от охранителните камери на фирмата, в която е проникнал екипът на Блейк и Джарвин...
- И да дам шанс на Джарвин или някое от приятелчетата му от дистанция да изтрият доказателствата? - отвърна гневно Нико.
Клипчето бе трийсет секунди. Само толкова бе нужно. Исках да му обясня, че сваляйки го, бе поел огромен риск, както и че компютърната корпорация би могла да го проследи до нас, но Нико не бе безотговорен.
Трийсет секунди. Ала всичко стана за по-малко от петнайсет.
Облечен с обичайната за Операция екипировка, Блейк бе влязъл в залата със сървърите и веднага бе открил машината. Внезапната поява на охраната ме накара да подскоча. Нощен патрул, който най-безотговорно е бил пропуснат от човека, планирал мисията. Блейк се скри зад кулата от сървъри, преминавайки отзад през няколко редици, за да не може да бъде видян. Напълно бе възможно охраната да не забележи нищо, ако в този момент в стаята не беше нахлул Джарвин с още един от тактическия отряд - и двамата стреляха с пистолети.