Светлите вежди на Коул се вдигнаха.
- Вероятно това отговаря на въпроса ми защо излъга Албан. Ще бъдеш ли така мила да ми обясниш откъде въобще познаваш брат ми?
Сега бе мой ред да се изненадам.
- Кейт не ти ли е казала?
- Имам подозрения, но той не бе споменат в досието ти - Коул наведе глава настрани, жест, който бях свикнала да виждам у Лиъм. Вторият и третият от пръстите на лявата му ръка барабаняха по крака му... вероятно беше някакъв нервен тик. - Албан явно знае нещо, но другите не подозират нищичко.
Той се дръпна от струята и се облегна на кабината за опора. Все още страдаше, но се носеше върху вълна от гордост, която го караше да крие. Класически Стюарт.
- Слушай, той въобще не работеше с мен. Онази вечер го видях за пръв път, откакто напусна Лигата преди години. Създадохме си процедура за влизане в контакт при спешни случаи и той я използва. Реших, че е въпрос на живот и смърт. Иначе никога не бих му казал как да ме открие.
- Защото си бил част от Операция под дълбоко прикритие ли? - попитах аз. -Какво, по дяволите, има на тази флашка? Не съм виждала Албан толкова развълнуван.
Коул настойчиво впери очите си в лицето ми и тъй като, струва ми се, най-после и аз бях не по-малко разярена, успях да отговоря подобаващо на погледа му.
- Кажи ми!
Той отпусна дълга въздишка и потърка главата си с бинтованите си пръсти -бяха изпочупили всеки един от тези на лявата му ръка в опит да изкопчат информация от него. Албан ми бе споделил това, и то не без известна гордост.
- Досещам се, че каквато и да е била Операцията ти, очевидно си бил разкрит и затова са нахлули в апартамента ти.
Коул изглеждаше обиден от предположението ми.
- Как пък не. Прикритието ми бе безупречно. Можех да си остана там вечно и те нямаше въобще да се усъмнят. Заловиха ме, защото преследвачът, тръгнал по петите на Лий, го видял да влиза в апартамента ми и ме предал за подпомагане на бягащо дете „Пси". Нищо от това нямаше да се случи, ако той не се бе появил. Оставаха само три часа, докато ме приберат!
- Супер, само че още ни си ми казал какво, по дяволите, вършеше във Филаделфия. Искам да знам какво има на флашката и защо не можа да я откриеш накрая. Нали нея търсеше всъщност?
- Да - призна си той. - Именно това търсех. Глупакът я бе взел, без въобще да разбере.
Аз се сепнах.
- Какво?
- Бях под прикритие в „Леда Корпорейшън". Работех като техник в лабораторията, извършваща поръчана от Грей изследователска дейност в областта на феномена „Пси". Чувала си за тази програма, нали? - Той изчака да кимна, преди да продължи: - Началната ми задача бе просто да наглеждам как вървят нещата. Албан искаше да знае какви тестове правят и дали вече бяха открили нещо, но трябваше също и да се свържа, ако смятах, че е възможно да извадим от програмата някои деца.
- Ти си бил - казах, като така внезапно направих връзката, че чак аз самата се учудих. - Нико. Той е бил в тази изследователска програма.
Коул сви раменете си под водната струя.
- Той бе единственият субект, който бе... достатъчно силен, за да бъде изведен. Другите бяха просто... Просто не мога да ти го опиша, без да прозвучи като шоу на ужасите.
- Как го изкарахте?
- Симулирано спиране на сърцето и привидна смърт - обясни ми той. -Лабораторията извика службата за изхвърляне, но от Лигата успяха да го приберат първи.
Мозъкът ми се въртеше на бързи обороти, изкарвайки на преден план една ужасяваща възможност след друга.
- Информацията на тази флашка... бяха данни от изследването, които си задигнал ли?
- Да, нещо такова.
- Нещо такова? - повторих невярващо. - Даже не смяташ да ми кажеш какво е имало на скапаната флашка?
Той се поколеба доста, ето защо допуснах, че най-вероятно няма да го стори.
- Замисли се по въпроса. Какво е единственото нещо, което всеки родител на умряло дете иска да знае? Нещото, което учените през последните години се опитват да открият?
Причината за болестта „Пси".
- Ти да не... - Не. Той не се шегуваше. Не и за това.
- Не мога да ти дам детайли. Нямах дори време да прегледам изследването, преди да го сваля, но дочух един разговор в лабораторията онзи следобед, в който приключиха с експериментите си. Имаха доказателство, че зад всичко това стои правителството - Коул присви ръцете си в юмруци. - Макар че дори самият факт, че те разбиха лабораторията и накараха всички учени да замълчат завинаги в деня, последващ прибирането ми от СОП, би бил достатъчно доказателство за доста хора.
- Каза ли на Албан? - попитах аз. Започвах да проумявам защо беше така отчаян.
- Чак когато се прибрах и трябваше да измисля извинение за това, че бях разкрит. Казах му, че докато съм го свалял, се е задействала някаква безшумна система за сигурност. Убеден съм, че гордостта ми ще понесе този удар след около хиляда години - въздъхна Коул. - Страхувах се, че ако му бях казал какво съм намерил, агентите тук вече щяха да са решили как да го използват още преди да съм се прибрал с него.