- Трябва да призная, че ти въобще не си негов тип. Но що се отнася до моя...
- Знаеш ли пък какво мисля аз? - казах аз, доближавайки го със стъпка.
- Съвсем не, скъпа, но имам усещането, че и без това сега ще разбера.
- В действителност ти си много по-притеснен за Лиъм, отколкото за тъпата флашка. Искаш да го намеря, за да си сигурен, че всичко с него е наред. Това е действителната причина, поради която говориш с мен, а не с някой друг.
Коул се изсмя подигравателно. От парата ризата му се бе отпуснала на тялото му и бе невъзможно да не забележи човек здравите рамене, които той изпъна.
- Няма проблем. Приеми тази теория, но дали е възможно само за няколко секунди да престанеш да мислиш за мечтателните очи на брат ми и да избистриш ума си? Тук не става въпрос за него или за мен, а за това да сме сигурни, че ние контролираме информацията, за да можем да я дадем на Албан и да затворим вратата пред носовете на Медоус и неговите приятелчета. Нямаш идея какви гадости искат да започне да прави организацията и докъде биха стигнали, за да разкарат вас - децата - от цялостната картинка. И ще успеят, ако ние не измислим начин да ги надхитрим.
Смяташ ли, че можем да продължаваме така, без да направим сериозно изявление? Думите на Роб се върнаха към мен като ехо.
- Какво планират те? Нещо свързано с нас и лагерите?
Водата между нас цвърчеше. Таймерът, който бяха сложили, за да ограничава топлата вода, се изключи. Водата все още течеше, но започваше да се изстудява, за да достигне до обичайната си мразовита температура. Никой от двама ни обаче не помръдна.
- Страхотната им идея - започна Коул с треперещ глас - е да използват някои от „ненужните" деца тук, както и информацията, която ти им предостави за лагерите. Примерно деца, които са все още малки, за да бъдат активирани, или пък някои от Зелените.
- За да направят какво? - попитах аз.
- В доклада ти пише, че те не претърсват и не обследват деца, които са определени като Зелени, нали? - изчака да му кимна, преди да продължи: - Това бе потвърдено от едно друго дете, което сме спасили от друг, по-малък лагер. Медоус вярва, че техните процедури за сигурност по време на приема на деца са започнали да стават небрежни през последната година. Вече има толкова малко деца извън лагерите, че обикновено ги водят на съвсем незначителни по бройка групи. А и силите на Специален отряд „Пси" са доста намалени по места в големите лагери.
- Това е така - потвърдих и аз. С годините бях наблюдавала в Търмънд как броят на войниците намаляваше, докато лагерът, от друга страна, достигаше максималния си капацитет и накрая дори бе затворен за нови попълнения. Но намаляването на броя на наличните деца за тях означаваше увеличаване на наличните оръжия и постоянното желание да ни ударят с Белия шум всеки път, когато някой просто изглеждаше така, сякаш ще стори нещо.
- Той мисли... - Коул прочисти гърлото си и го притисна със здравата си ръка. -Медоус иска да върже към децата експлозиви. Да ги предаде на СОП, а после, докато ги вкарват в лагерите, да взриви бомбите. Смята, че по този начин ще предизвика страх и недоволство сред отряда, така че те да напуснат служба.
Не успях да чуя изцяло последната част. В ушите ми се бе появил статичен шум, който изгаряше всяка мисъл, всеки звук и всичко друго извън препускащите ми мисли.
- Ако усещаш, че ще припаднеш, положи задника си на земята - заповяда ми Коул. - Казах ти това, защото вече си голямо момиче и имам нужда от помощта ти. Знам, че не си искала да стане така, но и ти си в калта. До колене. Ти си точно толкова отговорна за това, колкото сме и всички ние.
Не седнах, но тъмните кръгове в зрението ми се увеличаваха, разширяваха се, поглъщаха лицето му.
- Другите агенти... съгласни ли са да направят това?
- Не всички - отвърна той, - но достатъчно. Ако Албан не беше тук, това дори нямаше да е въпрос. Чети между редовете.
„Боже мой!"
- Кейт знае за това и... е все още с него? Защо й е да остава с някого, който дори би могъл да си помисли за нещо подобно?
- Конър е умна жена. Ако е с него, то е поради някаква причина и най-вероятно не тази, за която ти би си помислила. И двамата сме виждали как Медоус манипулира нещата.
- Тогава трябва да знаеш, че Джарвин „се е справил" с Блейк Хауард? - попитах го аз. - Детето, което по време на Операцията снощи е застрелял в гърба.
- Със сигурност ли го знаеш? - усъмни се той. - Имаш ли някакво доказателство?