- Мога ли да ви помогна? - лицето на Дунди сякаш бе издялано от камък.
Войниците не знаеха какво да мислят за нас, но пък и не свалиха насочените оръжия. Аз обаче започнах да разбирам какво е наумил още преди да проговори отново.
- И какво? Решихте да дойдете и да ми свиете наградата изпод носа ли? Искате да се измъкнете и да не ми платите?
Изпъкналата вежда на по-възрастния войник щръкна нагоре.
- Ти преследвач на изроди ли си?
„Прочете ми мислите." Ако това бе хитростта, която бяхме измислили, май бяхме в по-голяма беда, отколкото си представях. Обичайно Дунди бе точно толкова заплашителен, колкото кактус в саксия.
- Ето! - той се пресегна към кожената чанта на колана си и завря нещо в лицето на агента. Приличаше на малка книжка с размер като на паспорт.
Възрастният мъж пристъпи напред, но се обърна да погледне назад към жената.
- Обходи периметъра. Провери дали е пътувала сама.
Дунди отново размаха книжката, докато останалите трима тръгнаха да обикалят. Възрастният мъж въздъхна и няколко пъти погледна ту към лицето на Дунди, ту към онова, което пишеше в книжката.
- Добре, г-н Листър - каза той, докато му връщаше обратно документа. -Проверихте ли я през базата данни?
- Няма я в нея - отвърна Дунди. - Вероятно се скита от доста време. Липсва всякаква информация за нея.
- Изпробвахте ли я? - попита той. - Ако е Синя или Жълта, ще ви трябва...
- Зелена е - прекъсна го Дунди. - Защо? Демонстрация ли искате?
- Можем да я вземем - предложи мъжът. - Да ви спестим неприятностите с превозването.
- Вече ви казах, че я няма в системата - настоя Дунди, а заплашителният тон в гласа му се долавяше все по-отчетливо. - Напълно съм наясно с целия процес. Не може да ми преведете парите, след като не е регистрирана. Ако си искам парите, се налага да ида до най-близкото полицейско поделение и да попълня документите.
Мъжът изсумтя, но не се опита да го отрече.
- Колата на пътя ваша ли е?
- Не - отвърна Дунди, въртейки очи. - Долетях на облак и се спуснах върху това хлапе като светкавица, пропаднала от небесата.
- Ей! - не закъсня сърдитият отговор на агента. - Мога да я взема и ти не си в състояние да ми попречиш. Така че внимавай как се държиш, момче.
Това поведение и мен доста ме озадачаваше. Дунди не бе храбър по природа.
Вярно, куражът му нарастваше, когато усетеше, че приятелите му са застрашени, но това тук дори не бе храброст, а беше живо безразсъдство. А то бе последното - съвсем последното нещо, - което свързвах с него.
Не знам колко време мина между този момент и следващия, в който радиостанцията на агента зажужа. Минута. Десет години. Цяла вечност.
- Тук Джейкъбсън. Чуваш ли ме?
Мъжът откачи черното уоки-токи от колана си.
- Чувам. Открихте ли нещо?
- Не. Нищо необичайно. С този дъжд, който вали, е доста трудно да се разбере каквото и да е. И да е имало следи - вече ги няма. Край.
- Сама е. Сигурен съм - каза Дунди. - Следвах я.
- Добре - отвърна мъжът. Видях как ботушите му потъват малко по-навътре в мъртвата, кална трева, когато той пристъпи с две крачки по-близо до мен. Затворих отново очи, но бе почти невъзможно да накарам тялото си да се отпусне безжизнено, при положение че той бе толкова близо. Не исках агентът да ме докосва. Паниката ми изригна ярка като сутрешна светлина в мига, в който ботушът му побутна ребрата ми.
Студената мокра кожа на ръкавицата му се сключи около горната част на ръката ми и той ме дръпна рязко от земята. Ръката ми се изви и почувствах остра, режеща болка в рамото.
- Недейте! - изръмжа Дунди. - Не докосвайте...!
Захватът на агентът не отслабна.
- Искам да кажа - започна Дунди пак, ала този път с нормален глас, - че ако детето е наранено, приспадат разходите за медицинска помощ от парите за наградата. Аз поемам нещата оттук... сър.
- Така е по-добре - каза мъжът и ме пусна по лице в мръсотията. - Взимай я и изчезвайте. Нарушавате частна собственост и ако отново ви открия тук, лично аз ще ви арестувам.
В ухото ми се събираше дъждовна вода и течеше спокойно надолу по извивката на бузата ми, мокрейки старото яке на Лиъм. Надявах се това да отнесе страха ми и да го отмие в земята, откъдето да не може да припари до мен наново. Поех една дълбока, влажна глътка въздух и я задържах.