– Много си зле! – зъбеше му се Вида. – Какво? Да не си си забравил греблото в колата? Залей го с малко вода и да забравяме за случая!
Тя седеше със скръстени крака пред Дунди, лактите ù бяха облегнати на коленете ù, а лицето ù бе притиснато в ръцете ù. Изпадах в шок всеки път, щом я погледнех – грозно напомняне за случилото се предната нощ. Когато се завърнахаме в склада, за всички ни вече бе видно, че по-голямата част от дългата коса на Вида няма да може да бъде спасена. За щастие, тя бе успяла да изгаси огъня, преди той да достигне до главата ù, но сините ù краища бяха опърлени и на неравни петна. С един-единствен свиреп поглед бе грабнала малкия нож, който Джуд бе успял да изнесе тайно от склада, и сама си я бе отрязала. Сега къдравата ù коса се увиваше около ушите и брадичката ù.
– С гребло определено ще стане по-бързо – измънка Дунди, – но вярвам, че все пак обичаш да се наслаждаваш на лукса да имаш кожа върху гърба си.
Той облиза потта над горната си устна. Усърдният процес на премахване на овъглените парчета от ризата ù от изгарянията по раменете ù бе започнал преди повече от час и вече всички бяхме в агония, докато го слушахме как се опитва да дезинфекцира мястото.
– Изчезвай назад! – изсъска тя. – Миришеш като немит задник!
– Как върви? – попитах аз, клякайки долу до него.
– Можеше да е по-добре – изломоти той. – А можеше да е и по-зле.
– Направо ще те убия – заплаши го Вида с глас, треперещ от напора на болката. – Ще те размажа.
Пинсетите в ръцете на Дунди спряха за момент. Той прочисти гърлото си, но когато проговори отново, горещината от гласа му се бе изпарила.
– Моля те! Ако това ще ми даде възможност да се махна оттук поне за пет минути, с радост бих те оставил да го свършиш.
– Можеше да е много по-зле – поправих го аз, оглеждайки се отново наоколо. – Имам списъка с лекарствата, който си дал на Джуд, но има ли нещо друго, което искаш да потърся?
Той сложи парцала обратно във водата.
– Стерилна марля за изгарянията на Вида, каквото и да е дезинфекционно средство... или пък пълни комплекти за първа помощ, ако въобще има такива неща.
– Ами други лекарства? – настоявах аз, насилвайки се да не поглеждам към непомръдващото тяло на Лиъм. – Нещо, което би могло да лекува пневмонията им?
Дунди разтърка чело с ръка и затвори очи.
– Всъщност няма нищо друго, а и дори да имаше, лекарството щеше да въздейства само ако пневмонията е бактериална. Ако е вирусна и е вече в такъв напреднал стадий, не съм сигурен дори дали и интервенозна течност би ни помогнала.
– Нищо друго ли няма... Дори и в книгата ти?
Той бе настоял да отиде до колата си, за да вземе някаква медицинска книга, дадена му от баща му, и да провери наново списъка с лекарствата.
Дунди поклати глава.
Усетих как в основата на гърлото ми гореше вик. „НЕ ТОЙ! Не и Лиъм! Моля те, не взимай и него!“ Зачудих се дали така се бяха чувствали всички родители, когато публично бяха разпространили новината за ОМИН и те бяха разбрали, че шансът децата им да не оцелеят, независимо от това колко им помагат, е 98 процента.
– Кога тръгвате? – попита Дунди. – Кой идва с теб?
– След няколко часа – отвърнах му. – Основно ще са ловните дружинки, но някои от момчетата ще останат тук. И Вида.
Стрелбата, преминала през ума на онова момче, ми беше достатъчна, за да се притесня за всякакви други планове, които можеха да им хрумнат тази вечер относно превземането на стария им дом. Ако бяха достатъчно глупави, че да опитат нещо, щяха да получат сериозен отпор и травми в отговор на усилията си.
– И това трябва да ме успокои ли? – попита той.
Вида се протегна зад себе си и се пробва да го удари с юмрук, където свари.
– Току-що приключи – обяви тя и хукна. Ивиците риза, която беше накъсал, за да увие изгарянията ù, паднаха от скута му, когато той залитна зад нея. Наблюдавахме я как се запрепъва покрай огнения пръстен, който ни обграждаше. Очите на Дунди се присвиваха с всяка непохватна стъпка, която тя правеше. След като Вида се скри сред заобикалящите ни деца, той бавно се обърна, за да ме погледне.
– Да – отговорих му аз. – Трябва да я догониш.
Той повдигна вежди в знак на съмнение.
– Ще се инфектира – напомних му аз.