Лиъм бе толкова убеден и толкова пламенен, докато изричаше това, че сякаш разцъфваше обратно в старата си личност. Дори и цветът се завръщаше върху лицето му.
– Въпросът не подлежи на дискусия – казах аз. – Съжалявам, но трябва да сме реалисти. Преди... Преди си мислехме, че можем да се справим сами и че не се нуждаем от помощ. Виж какво стана. Имаме необходимост от помощ. Пак можем да постигнем каквото искаме, но не можем да го осъществим абсолютно сами.
– И помощта, която си избрала, е Лигата? – попита той.
Продължих, без да обръщам внимание на това, както и на звука на възмущение, който Вида издаде.
– Всички племена са разпокъсани и няма начин да ги съберем заедно в някакъв вид сила, който да респектира. А дори и да успеем да го направим, ще подействаме само като примамка на СОП, за да дойдат и да ни приберат. Знам. Знам, че мразиш това, че ти не би го избрал, но какво си мислиш, че бихме могли да постигнем с подобно изследване? Да го излъчим по целия свят? Ти имаш ли техника за това? Средства? Опитвам се да измисля какво ще е най-добре за онези деца в лагерите...
– Не – прекъсна ме той студено. – Не, ти въобще не мислиш.
– Решено е, Лиъм – отвърнах аз. – Те може и да нарушат дадената дума, но аз не желая да наруша моята. Не и когато залогът е толкова голям. Ако... Това няма да ми хареса, но ще разбера, ако искате да се разделим сега вместо в Колорадо. Въобще не се налага да се занимавате с всичко това.
– Колорадо? – запитаха в един глас Дунди и Лиъм.
– Най-после получихме съобщение от Кейт – казах аз, като повдигнах Разговорника. – Иска да се срещнем в Пуебло, Колорадо.
– Така ли? – започна Джуд. – Ама защо...
– И кога щяхте да ни кажете на нас? – прекъсна го Дунди.
И независимо от това колко сърдит беше доскоро на приятеля си, Лиъм бе повече от щастлив да го подкрепи сега.
– И ти очакваш просто да ви оставим там? Какво стана с това, че ще сме заедно, докато стигнем до Калифорния?
– Ако тя идва да ни вземе, това е най-вероятно защото си мисли, че няма начин безопасно да преминем границата на Калифорния – излъгах и се намразих заради това. – Вероятно иска да ни прибере със самолет. Убедена съм, че ще се съгласи да ви остави...
– Недей дори да си даваш труда да довършиш това изречение! – каза Лиъм.
– Добре, добре, добре! – надвика ни Дунди и направи рязък завой надясно. – За бога, моля ви, може ли само за пет скапани минути да млъкнем и да сме наред, и да си спомним, че всъщност сме приятели, които се обичат и не биха желали да се хващат един друг за гушите? Защото точно в момента това ми звучи изключително приятно!
– Някак – поде Вида, след като бяха изминали пет дълги, неудобни и тихи пет минути – това е дори още по-зле.
Лиъм вероятно бе съгласен с изреченото, тъй като се пресегна и включи с кокалчето на пръста си радиото. После продължи да си мънка нещо, докато въртеше и преминаваше през статичен шум, разговор на испански, реклами, докато най-накрая не се приземи на дълбокия и равен глас на една жена.
– ... Детската лига разпространи следното изявление, касаещо Коледната среща на върха...
– А, не. Няма да стане! – каза Дунди, докато се пресягаше да го изключи. – Няма отново да влизаме в това.
– Не! – извикахме в протест и тримата от задната седалка. Джуд притисна лице към металната решетка между себе си и радиото, а в момента, в който от колоните се разнесе и гласът на Албан, Вида се озова до него.
– Ама това е... – започна Джуд с развълнуван глас.
– Ние не вярваме, че мирът, който Грей се старае да установи, е в нечий друг интерес освен в неговия. Ако тази лицемерна среща на съглашателството наистина се състои, тя ще разруши добрата работа, свършена от обикновените американски граждани по възстановяването на живота, който той разсипа. Ние няма да стоим безучастно и да наблюдаваме отстрани, докато истината се погребва под купища лъжи. Времето за действие е сега и ние ще го предприемем.
Това бе една страхотна малка реч. Достигнала до нас благодарение на Жабешки устни – убедена бях. Този мъж пишеше почти всяка дума, която Албан се насилваше да изкара измежду разтеглените си в усмивка зъби. Дори не ми се налагаше да затворя очи, за да видя плешивата глава на стареца, приведена над ръчно надписаните карти с речта, докато светлините от камерите придават на тънката му кожа син отблясък.