– ... запитан за коментар, прессекретарят отговори: „Всяка дума, излизаща от устата на терорист, е предназначена да изостри страха и несигурността, които все още съществуват и днес. Джон Албан проговори сега, защото се плаши, че американците повече няма да търпят неговите актове на насилие и непатриотичните му действия – сега, когато мирът и редът са отново възстановени.
– Той не се страхува – изсъска Вида. – Те би трябвало да са ужасени.
Джуд ù изшътка, махайки с ръце.
– Може ли да го увеличиш?
– С мен на линията е Боб Нюпорт, главен политически съветник на сенатор Джоан Фрийдмонт от Орегон. С него ще дискутираме как Федералната коалиция се отнася към Срещата на върха „Единство“. Боб, чуваш ли ни?
Линията изпращя и няколко секунди единственото, което пълнеше ушите ми, бе тихото бучене на гумите на вана по настилката на магистралата.
– Здравейте. Да... Мери? Простете. Силата на сигнала ни в Калифорния не е... – гласът му прекъсна, ала само за да се появи отново, но този път звучащ по-силно отпреди. – Последните няколко месеца.
– Клетъчните мрежи и сателитите в Калифорния напоследък не са много надеждни – обясних аз на момчетата на предната седалка. – Албан си мисли, че Грей нарочно ги заглушава.
– Боб, преди да те изгубим, би ли ни разказал за плановете на ФК и за подхода ви към тази среща? Би ли ни разкрил основните точки, които сенатор Фрийдман и останалите ще се надяват да обсъдят на масата?
– Разбира се. Не мога да се впускам в големи подробности – линията отново прекъсна, но веднага се завърна обратно. – ... определено ще обсъдят признаването на Федералната коалиция като национална партия и разбира се, ще настояваме за серия от избори през следващата пролет.
Новинарката Мери леко се засмя.
– И как смятате, че президентът ще отговори на исканията ви да прекрати предсрочно третия си мандат?
Боб също успя да докара леко пресилен смях.
– Ще изчакаме да видим. Военната повинност, естествено, също ще бъде една от главните дискутирани теми. Бихме искали да разберем дали президентът има планове да я преустанови... и по-точно програмата за Специален отряд „Пси“, който, както знаем, е основен източник на раздори из цялата страна.
При тази реплика и петимата се наклонихме към светещия в зелено дисплей на радиото. Джуд ме хвана здраво за ръката.
– Мислиш ли...? – прошепна той.
– Ще обсъждате ли също така и рехабилитационните програми? – Мери бе попаднала на едва доловима следа от кръв и сега носът ù бе прилепен към земята в търсене на дирята. – Напоследък има пълна липса на информация относно статуса на тези програми и децата, които бяха вкарани в тях. Например правителството вече не изпраща писма до родителите на регистрираните, с които да ги информира за прогреса на тяхното дете. Мислите ли, че това е знак, че програмата следва да премине през някакъв вид трансформация?
– Те наистина ли са изпращали писма? – попитах аз. За пръв път чувах нещо подобно.
– В самото начало... просто едно напечатано писмо, гласящо: „Вашето дете прогресира успешно и не причинява проблеми“ – информира ме Лиъм. – Всички получаваха едно и също.
– В момента нашият фокус е поставен върху плановете, които бихме искали президентът Грей да осъществи, за да стимулира икономиката и да възстанови наново разговорите с нашите бивши международни партньори.
– Но да се върнем обратно на въпроса за отряд „Пси“ – гласът на Мери започна да трепери и да припуква с неестествено металическо пищене.
– Отбий! – нареди Вида. – Иначе ще изгубим сигнала.
– ... ще поискате ли от него да излезе ясно и открито да заяви какви изследователски програми са в сила и дали те са успели да постигнат някакъв напредък в процеса на анализиране на причината за ОМИН? Лично аз, като майка на бебе, съм особено заинтересована да разбера дали синът ми, който вече ходи на седмични тестове и наблюдателни сесии, ще трябва да бъде взет в някоя специализирана програма съгласно инструкциите на Регистъра на ОМИН. Вярвам, че доста политици и от двете страни са били в подобно положение, за да съчувстват на хилядите родители, които бяха оставени без отговор – в някои случаи и с години. Мисля, че говоря от името на всички, когато казвам, че това не е приемливо.
– Правилно! – въодушеви се Джуд. – Дай му да разбере, Мери! Не му позволявай да промени темата!