Пулсът ми блъскаше в ушите ми и подскачаше, подскачаше, подскачаше по нервите ми, след като се шмугнах в коридора и дръпнах Джуд след мен.
Когато стигнахме до завоя на коридора, Вида се раздели с нас и пое по първите стълби. „Едно ниво – помислих си аз. – Петата врата отдясно. Именно на нея се падна трудната задача, а не на теб. Ти трябва да се качиш едно ниво. Тя има две нива, за да стигне до залата за наблюдение. Едно ниво, пета врата вдясно.“
Отляво на мен се чу силно тракане. Спрях внезапно и Джуд се удари в гърба ми. Сърцето ми вече се бе качило в гърлото, когато се обърнах обратно напред – там, където стоеше чезнещият в мъждивата светлина Кланси. Изтичах, за да го настигна, махайки му да продължи напред.
Минахме по завоя, отправяйки се към следващото стълбище. Без лекото бучене на статичен шум в компютърната стая имах чувството, че за пръв път стъпвам на това място, което и най-вероятно бе причината, поради която първото неприятелско лице, което срещнахме, след като бяхме изкачили стълбите и отворили вратата на следващото ниво, бе на човек, когото въобще не познавах.
Имаше дузини агенти в Щаба на Лигата в Джорджия и дори още повече в този в Канзас. Трябваше да се досетя, че Джарвин и другите ще докарат тук всяка симпатизираща им душа, която можеха, за да им помогнат с премахването на Албан.
Можех да надуша алкохола в него, както и подправките на онова, което бе ял на вечеря преди няколко часа. Той най-вероятно се бе запътил за спалните на агентите на първо ниво, но виждайки ни, определено забрави за всичко. Рошавата му руса коса падна в очите му, когато подскочи, изплашен от внезапната ни поява. Мързеливата, глуповата усмивка на лицето му премина в намръщване.
– Защо, по дяволите, не сте по леглата си? – попита той, протягайки се към мен. Аз бях по-бърза и го ударих с края на пистолета през лицето. Избутах го обратно на стълбището. Джуд хвана вратата, преди да се затвори с трясък, и надникна през една цепнатина, за да наблюдава коридора.
Навлизането в ума на пиян бе като вкарването на лъжица в пудинг. Единственото предизвикателство беше да се опитам да открия това, което търсех, в бъркотията от мисли – всяка от които сякаш се размиваше в другата.
– Руу! – прошепна Джуд. – Да вървим!
Ако паметта на мъжа бе вярна, на този етаж имаше още агенти – повечето от тях бяха в Лазарета, но имаше и един на пост между вратите на двете спални.
Завлякох агента към страната на стълбите, пропускайки на косъм Кланси, който стоеше тихо и наблюдаваше. Свих мъжа в един ъгъл и го освободих от ножа, който носеше в задния си джоб.
– Стой зад мен! – казах на Джуд, а очите ми не изпускаха Кланси, който ту изчезваше, ту се появяваше от сенките. – През цялото време!
Все още нямаше електричество и коридорът не бе нищо повече от тъмно перде, през което се опитвахме да намерим пътя си. Те използваха светещо в тъмното тиксо, поставено по ръбовете на пода и около различните дръжки на врати или ключалките, но комбинираната светлина бе по-малко от частица от тази, която можех да имам с едно включване на фенерчето си.
Броях дръжките на вратите, докато напредвахме. „Една, две, три...“
Това май наистина щеше да сработи.
„... четири, пет.
Моля се, нека сработи.“
Агентката, стояща на пост пред спалните – агент Кларксън – не бе непозната за мен. Тя бе висока, върлинеста, с тъмни черти и слабост към боя с нож, която бе останала непроменена през изминалите години. Бе се борила толкова усърдно да бъде произведена в старши агент, че увереността ù се беше деформирала в отчаяние, а после и в чувство на неудовлетвореност, което изкарваше на единствените под нея – на нас. Тя бе пълната противоположност на Кейт по толкова много начини, които не бяха имали никакво значение до този момент.
– Андреа – извиках я тихо аз. – Андреа?
– Шел – отвърна тя. – Стана ли време? Мислех, че ще ги будим в пет?
Долових потрепване на движение около два метра пред мен, от лявата ми страна. Не можех да срещна погледа ù, за да я хвана по този начин. Но в мига, в който усетих полъха на перилен препарат и едва доловимото изместване на топъл дъх, който раздвижва въздуха пред мен, протегнах ръка напред и я докоснах право в гърдите.
Пистолетът ù изтрака кресливо на пода, но тялото ù бе меко и безшумно – успях да ù вкарам образ, на който седеше и изпадаше в дълбок сън. Тя се свлече върху мен и аз я оставих леко върху пода.