Децата и агентите напуснаха бзопасното прикритие на моста, за да се опитат да хванат някое. Аз хванах един случаен лист, докато прелиташе край нас. Лиъм надникна над рамото ми и аз го повдигнах, за да можем и двамата да го прочетем заедно.
В центъра на горната част се виждаше президентският печат, американското знаме и емблемата на Министерство на отбраната.
Вследствие на опита за покушение от умствено неуравновесен младеж Пси, Президент Грей бе закаран до болница в залива, където бе прегледан от лекарите. Тъй като по време на атаката е носел жилетка от Кевлар, той е претърпял само синини на корема и две счупени ребра. Веднага след като бе изписан от болницата, той направи следното изявление:
Днес ние получихме потвърждение на два смущаващи доклада на тайните служби, които се надявах да са само слухове. Първо, че Федералната коалиция и нейните последователи са в джоба на терористичната организация Детската лига и заедно те са създали програма, която промива децата ви – същите, които са успели да откраднат от животоспасяващите рехабилитационни лагери, – за да станат войници. Да се бият и да убиват с настървеност, която е толкова нечовешка, колкото и способностите, които притежават. Като не виждах друга алтернатива, аз незабавно заповядах въздушно нападение срещу центъра на тези организации – Лос Анджелис.
Тези атаки бяха насочени и предвидени да минимализират щетите сред цивилните. Не скърбете за загубата на тези осъдителни човешки същества. В процеса на човешката история е имало времена, в които е имало необходимост от огън, за да се изгори дебнещата зараза. Сегашните времена са такива. Това е единственият начин, по който отново можем да изградим нацията си – при това, по-силна отпреди.
– Забравил е частта с Бог да поживи Америка – измънка Лиъм, докато мачкаше хартията.
Зад нас се чу изстрел. Завъртях се и хванах ръката на Лиъм, за да го принудя да застане зад мен. Агентите бяха оформили кръг около нещо – някой – от отсрещната страна на реката. Мъжете и жените, които бяха въоръжени, бяха изкарали оръжията си. И се бяха прицелили.
– Каква е тази шега? – издиша Лиъм зад мен. Вида на практика изкрещя от ярост, докато тичаше към групата агенти по-бързо, отколкото ние можехме да я стигнем.
Повечето от тях бяха наясно да се отдръпнат от пътя на Синьото момиче, което прекъсна кръга, но само Коул бе достатъчно глупав, за да се опита да я спре от това да разкъса гърлото на Кланси Грей.
– Как? – крещеше тя, докато се вклиняваше сред децата и агентите и си проправяше път напред. – Как?
Кланси бе мръсен – покрит с канални нечистотии, прах и кръв, които се бяха втвърдили около подутите му нос и очи. Но дори и избутан на ръце и колене, той пак успяваше да изглежда самодоволен. Предизвикателен.
За първи път забелязах отворената зад него врата. Тя бе директно от другата страна на изхода, през който бяхме преминали ние – на противоположния бряг, скрита в мъртвата точка на една от опорните колони, под пласт ярки графити.
Кланси се изсмя тихо и без всякакъв хумор.
– През канала в банята на момчетата – тъмните му очи срещнаха моите. – След като ми се наложи да разбия шкафа.
– Така ли бе планирал да излезеш? – запитах го аз. – След като вземеше каквото ти бе нужно от офиса на Албан?
Кланси повдигна рамене, без да се притеснява особено от пистолетите, насочени към лицето му.
– Не знаеше за този изход, нали?
– Господи! – каза един от агентите. – Ама това е... Това наистина е хлапето на президента!
Кланси е жив, мислех си аз, докато се обръщах към Лиъм, а Джуд не е. Той обви врата ми с ръка и ме привлече до себе си. Нямаше никакъв смисъл – не бе възможно.
– Той е нашият билет за навън! – каза друг внезапно. – Ще го заменим за безопасно преминаване! Слушай, Стюарт – градът е наводнен от униформени, а ние нямаме транспорт или пък начин да се свържем с ранчото. Каква друга карта бихме могли за изиграем?
– Няма да е и особено лесна работа да го пуснем да си играе с новите ни съседи. Все пак той е Оранжев – ще намери начин да се измъкне – Коул погледна към Кланси, като не обърна внимание на шокираните звуци от страна на другите. – Може би е по-добре да го довършим сега и да изпратим обратно тялото му. Това ще е доста добро съобщение за милия му татко. А извън града ще намерим друг начин да излезем.