„Нали каза, че ще го защитиш?“ Нямаше ли поне един човек в Лигата, на когото да мога да се доверя? На тези хора не биваше да се разчита за нищо. Всичките им обещания прокървяваха в лъжи.
Коул поклати глава и сложи върху масата обърнатите си с дланите нагоре ръце. Това бе скромно, тихо извинение, но той поне ме разбираше. Поместването на тази единствена пионка на дъската бе достатъчно, за да промени цялата игра.
Шеста глава
Вкараха тайно двама ни с Джуд в Бостън посред бял ден. Долетяхме в търбуха на едър товарен самолет. Моделът беше по-стар от онзи, който бяхме използвали, за да се върнем от Филаделфия, а носещата се миризма наистина придаваше някаква достоверност на теорията на Джуд, че той някога е бил използван за транспорт на заклани животни.
Гледах огромните кошове пред нас и се опитвах да не обръщам внимание на начина, по който скърцаха под напора на задържащите ги на място ремъци. Всичките бяха белязани с елегантния златен лебед на „Леда Корпорейшън“, което лично аз почувствах като отвратително намигване от страна на Вселената. Рационалната част у мен знаеше, че това не означава нищо и не е никакво лошо предзнаменование. Летяхме със самолетите на „Леда Корп“ през цялото време. Те бяха осъзнали плюсовете да са в добри отношения и с Грей, и с Федералната коалиция, което пък водеше до това, че получаваха специални „привилегии“ да пътуват до и от Калифорния и да транспортират продуктите си. Неотзивчивият Грей веднъж бе родил брилянтната идея да се опита да умори от глад Федералната коалиция, като забрани вноса и износа от Калифорния. За съжаление на останалата част от страната, именно в Калифорния се намираше повечето прясно произведена продукция и затова те имаха лесен достъп до петрола, който се добиваше в Аляска.
Само че Федералната коалиция бе нещо като наш сватовник. Те ни превозваха на конче с подобни полети, а в замяна ние им служехме като скрито оръжие. Албан смяташе това за „справедлива търговия“ заради информацията, която бяхме събрали, и безбройните Операции, които бяхме провели в тяхна полза през годините, макар и да знаех, че иска повече. По-точно: уважение, пари и обещание, че ще му дадат пост в правителството си, след като се справеха с Грей.
От другата страна на купчината кошове, покрити с пластмаса, се намираше Екип Бета, който се заливаше от смях на някакъв виц, изгубил се в постоянното ръмжене на моторите.
Аз притиснах опакото на замръзващите ми ръце към очите си, опитвайки се да успокоя пулсирането. Малкото топлина, която все още циркулираше из товарния отсек, най-вероятно се бе захванала за тавана, защото не я усещах въобще. Изсулих се по-надолу в седалката си и се завих с черното пухено палто, завързвайки го около талията си, колкото бе възможно по-здраво, тъй като коланът на седалката ми пречеше.
– Дълбоко вдишване – напяваше си Джуд, – дълбоко издишване. Дълбоко вдишване, дълбоко издишване. Ти не си в самолет. Просто се рееш из небето. Дълбоко вдиш...
– Струва ми се, че в действителност трябва да вдишваш дълбоко, за да успее да проработи – напомних му аз.
Самолетът се гмурна, а секунда по-късно се върна обратно в начална позиция.
– Какво... – гласът му сякаш се пропука. – Това нормално ли беше?
– Просто малко турбуленция – обясних му, докато се опитвах да се освободя от захвата му. – Случва се при всеки полет.
Джуд бе пристегнал на главата си каска на тактическия екип, а върху очите си имаше специални очила. Не ми даде сърце да му кажа, че ако самолетът падне, раната в главата щеше да е най-малкият му проблем.
Боже! Та той не можеше да понесе стреса от летенето със самолет.
Това беше грешка. Трябваше да се боря повече, да споря, да убедя някого да махне Джуд от тази Операция. Докато бях в Щаба, мисълта, че ще се наложи да го взема със себе си, за да търсим Лиъм, ме притесняваше – бе доста изнервяща доза реалност, която трябваше да преглътна, но сега... Сега направо си бях уплашена. Та как щеше той да се справи с напрежението от това да избягаме на Роб и на Екип Бета, ако сега не можеше да седи мирно пет минути? Ами ако въображението му вече бе откраднало храбростта му и бе избягало с нея?
„Може пък да открия начин да го оставя с Бартън“, помислих си, докато разтривах челото си. Проблемът беше... че нямаше как да знам дали пък Бартън не е бил един от агентите, подкрепили Роб и идеята за нападението над детските лагери. Откъде да знам дали някой от неговите съекипници не би прострелял с удоволствие черепа на Джуд? Чисто и лесно.
– Това ще е страхотно. Направо ще е супер! – Папката на Джуд за Операцията бе нацапана с точици от всичко, което бе ял за вечеря предния ден, а около краищата изглеждаше малко по-мека.