— Как си, красавице? — попита той и сложи длан на челото си.
Аспиринът, изглежда, не беше в състояние да се справи с главоболието му.
„Може би трябва да я помоля за един перкодан“ — помисли си той.
— Добре — отвърна тя. Говореше внимателно, пристъпваше от дума на дума, както госпожица стъпва от камъче на камъче, за да прекоси поток. — А ти? Звучиш ми уморено.
— Адвокатите винаги ме изтощават. — Той отхвърли идеята да я навести. Тя щеше да каже: „Разбира се, Алън“ и наистина щеше да се радва да го види — както и той нея — но срещата им само щеше още повече да я затормози. — Мисля да се прибера и да си легна. Имаш ли нещо против да не идвам днес?
— Не, скъпи. Всъщност дори ще е по-добре да не минаваш.
— Зле ли е днес?
— По-зле — отвърна тя внимателно.
— Не това попитах.
— Понася се.
„По гласа ти личи, че лъжеш, миличка“ — помисли си той.
— Добре. А какво става с онази ултразвукова терапия, за която ми спомена? Откри ли нещо?
— Ами, би било чудесно, ако можех да си позволя един месец в клиниката „Майо“, но уви! И не ми казвай, че ти ще поемеш разходите — прекалено съм уморена, за да спорим.
— Бях останал с впечатление, че става дума за болницата в Бостън…
— Там — догодина. Ще правят клиника за ултразвукова терапия. Евентуално.
Настъпи тишина и той тъкмо смяташе да й каже „довиждане“, когато тя отново проговори. Този път гласът й бе по-жизнен.
— Отбих се в новия магазин тази сутрин. Помолих Нети да направи кейк и го занесох. Абсолютен прецедент, разбира се. И децата знаят, че в такива случаи не се нося сладкиши.
— Е, и как е магазинът? Какво предлага?
— От всичко по малко. Ако трябва да измисля определение, бих казала, че е нещо средно между антиквариат и колекционерски магазин, но наистина не подлежи на описание. Трябва да го видиш.
— Запозна ли се със собственика?
— Господин Лийлънд Гонт от Акрън, Охайо — отвърни Поли и Алън съвсем ясно долови усмивка в гласа й. — За местните хитруши той ще бъде гвоздеят на програмата тази година.
— А на теб как ти се стори?
Усмивката в гласа й стана още по-забележима.
— Ами, какво да ти кажа, Алън… Ако трябва да бъда откровена, аз те обичам и се надявам, че и ти мен, но…
— И аз теб — вметна той.
Аспиринът на Норис Риджуик едва ли беше способен на чудеса, но главоболието му постепенно отминаваше.
— … но като го видях и на мен ми се разтуптя сърцето. А да ти разправям как изглеждаха Нети и Розали, като се върнаха.
— Нети! — Алън свали краката от бюрото си и се изправи на стола. — Та тя се плаши от собствената си сянка!
— Да, но Розали я накарала да отиде с нея — нали знаеш, бедната сърничка не смее да ходи никъде сама — и като се върнаха, питах Нети какво й е мнението за господин Гонт. Алън, бозавите й очички направо светнаха! „Той има кристали! — вика ми. — Прекрасни цветни кристали! Дори ме покани утре да ми покаже още от тях!“ От четири години насам за първи път я чувам да приказва толкова. „Много мило от негова страна, нали Нети? — казвам й. А тя: — О, да, и знаеш ли какво?“ Попитах какво, естествено, и Нети прошепна: „Сигурно ще отида!“
Алън гръмко и сърдечно се разсмя.
— Щом Нети иска да отиде при него без бавачка, трябва да хвърля едно око на тоз човек. Ще да е невероятен чаровник.
— Какво да ти кажа — не е красавец, поне не като по филмите, но има страхотни кафяви очи. Озаряват цялото му лице!
— Внимавай, скъпа — изръмжа Алън. — Започвам да ревнувам.
— Не се притеснявай — засмя се тя. — Всъщност има и още нещо.
— Е?
— Розали разправя, че Уилма Джърсик дошла в магазина, докато Нети била там.
— Станало ли е нещо? Сджафкали ли са се?
— Не, Нети я погледнала изпод око, онази свила устни и тя се изнизала от магазина. Уилма Джърсик обаждала ли ти се е за кучето на Нети напоследък?
— Не — отвърна Алън. — Няма защо. На няколко пъти минавам покрай къщата на Нети след десет и половина, но не се чува лай. Кутретата винаги джафкат, докато свикнат, Поли. Кученцето вече поотрасна, пък и стопанката му е добра. Нети може да не е от най-богатите, но се грижи за кучето. Как му беше името?
— Райдър.
— Е, Райдър вече е спокоен и Уилма Джърсик ще трябва да си търси друг повод за разправии. Сигурен съм, че веднага ще намери. Жени като нея винаги намират за какво да се заяждат. Всъщност проблемът изобщо не е в кучето Никой друг от квартала не се е оплаквал от него. Проблемът е в стопанката. Уилма има нюх към уязвимите, а около Нети Коб има какво да се надуши.