„Използваха ме — несвързано си помисли тя. — Продадох живота на Алън, за това… за това чудовище!“
Паякът се опита да я ухапе с извитите си зъби, но задните му крака загубиха нестабилната си опора върху дръжката и той щеше да падне… ако Поли не се беше намесила. Тя с всичка сила притисна с лакти горещото му, издуто тяло, сетне го повдигна; гърчещите се крака на насекомото издраскаха лицето й. От тялото му рукна черна кръв и се стече по ръцете й като ручейчета, които изгаряха кожата й.
— Стига толкова! — изкрещя жената и захвърли надалеч чудовищния паяк. Той се удари в стената зад ваната и тялото му се разцепи; бликна фонтан от черна кръв. За миг остана там, тъй като вътрешностите му бяха прилепнали към плочките, сетне тупна във ваната. Поли отново грабна помпата, втурна се към него и го заудря, все едно че с метла удряше мишка. Но паякът само потръпна и се опита да изпълзи встрани, краката му търсеха опора в гуменото килимче на жълти маргаритки.
Младата жена сграбчи помпата за гумената чашка, сетне я заби в тялото на паяка, използвайки дръжката като копие.
Прободе отвратителното създание, което нададе писък, сетне коремът му се разцепи и вонящите му вътрешности се изсипаха върху гуменото килимче. Паякът се загърми с последни сили, докато напразно се опитваше да обвие с пипалата си кола, който Поли беше забила в сърцето му. Най-сетне престана да се движи.
Младата жена направи крачка назад и затвори очи, чувства, че й се завива свят. Вече й причерняваше и всеки миг щеше да рухне на земята, когато името на Алън блесна като фойерверк в съзнанието й. Тя сви длани в юмруци и ги удари една в друга. Внезапната болка в ставите бе беше неописуема, но й помогна да дойде на себе си. Отвори очи, приближи се до ваната и погледна вътре. Отначало й се стори, че не вижда нищо, после забеляза паяка. Беше голям колкото нокътя на кутрето й и със сигурност бе мъртъв.
„Останалото въобще не се е случвало.“
— Как ли пък не! — изрече Поли с писклив, треперещ глас.
Но сега нямаше време да мисли за паяка. Алън беше много по-важен, той се намираше в смъртна опасност, и то заради нея. Трябва да го намери и да му помогне, преди да е станало прекалено късно.
А може би непоправимото вече се е случило!
Ще отиде в службата му. Все някой ще знае къде…
Внезапно й се стори, че чува гласа на леля Еви: „Не, не отивай там. Ако го сториш, действително ще се случи най-лошото. Знаеш къде трябва да отидеш. Знаеш къде е Алън.“
Да.
Разбира се, че знае.
Втурна се към вратата, в главата й се въртеше една и съща натрапчива мисъл, сякаш нощна пеперуда се блъскаше в абажура на запалена лампа: „Моля те. Боже, дано не купи нищо. О, Боже, моля те, моля те, моля те, дано не купи нищо!“
Глава пета
1
Часовниковият механизъм на бомбата, поставена под моста, който от незапомнени времена жителите на Касъл Рок наричаха Тин Бридж, достигна нулата в 7.38 вечерта. Беше вторник 15 октомври 1991 година от новото летоброене. Електрическият заряд, предназначен да задейства звънчето, премина по оголените жици, които Ейс бе прикрепил към полюсите на деветволтовата батерия на устройството.
Камбанката действително иззвъня, ала само след миг тя заедно с часовниковия механизъм беше унищожена от взрива, последвал задействането на капсул-детонатора, който от своя страна взриви динамита.
Само неколцина души в градчето взеха взрива за гръмотевица. Гръмотевиците бяха тежката небесна артилерия, това повече приличаше на изстрел от огромна карабина Единият край на стария мост, който не беше от стомана, а от ръждиво старо желязо, се понесе нагоре обвит от огнено кълбо. Издигна се на около пет метра, наподобявайки леко наклонено шосе, сетне падна на брега сред скърцането на цимент и трясъка на огънати железа. След миг целият мост рухна в разменения поток, като единият му край се подиря на бряста, съборен от мълнията.
На Касъл Авеню, където католици и протестанти водеха ожесточено сражение, въпреки опитите на дузина полицаи да ги разтърват, внезапно настъпи тишина. Участниците в битката се вкамениха и се загледаха в огненото кълбо над потока. Албърт Джендрън и Фил Бъргмайер, които само преди секунди си нанасяха жестоки удари, сега стояха един до друг и се взираха в пламъците. По лявата буза на зъболекаря се стичаше кръв от дълбоката рана на слепоочието му, а ризата на Фил беше разкъсана.