Выбрать главу

— Света Богородице! — с благоговение прошепна Прайс. — Адски съм щастлив, че това не е моят град.

Лицето му беше зачервено, очите му трескаво блестяха.

Сега заместник-шерифът знаеше, че непременно трябва да открие Алън. Реши да вземе полицейската кола и първо да намери Хенри Пейтън — нямаше да му е трудно, ако действително има някакво улично сражение. Може би и Алън бе там.

Докато пресичаше улицата, проблесна мълния и освети двама души, които тичешком завиваха покрай сградата съда, намираща се до общината. По всичко личеше, че бързат към светложълтия фургон, който той беше взел за кола на телевизията. Единият му се стори непознат, но никога не би могъл да обърка самоличността на набития и малко кривокрак човек — беше Данфърд Кийтън.

Норис Риджуик направи две крачки вдясно и притисна гърба си към тухлената стена в началото на алеята. Измъкна служебния си пистолет, насочи дулото му към дъждовното небе и с всичка сила изкрещя:

— Стой!

3

Поли потегли на заден ход по алеята, включи чистачките и зави наляво. Към болката в ставите се бе прибавило силното, неприятно парене по кожата на ръцете й, предизвикано от кръвта на паяка. Чудовището някак си бе успяло да я отрови и отровата, бавно, но сигурно проникваше в тялото й. Ала сега нямаше време да се тревожи за това.

Когато наближи знака „стоп“ на кръстовището, мостът полетя във въздуха. Тя потръпна от оглушителния гръм и смаяно впери поглед в огненото кълбо, което се издигна над потока. За миг под ярката светлина съзря изгърбения силует на моста, очертаващ се на фона на тъмното небе, сетне той беше погълнат от пламъците.

Поли зави по Мейн Стрийт по посока на „Неизживени спомени“.

4

По едно време Алън беше запален по снимането на домашни филми. Нямаше представа колко свои приятели е отегчил до смърт с „шедьоврите“ си, прожектирани върху чаршаф, закачен на стената, където кадър след кадър синове му (все още с гумирани гащички) несигурно щапуркаха из хола, жена му Ани ги къпеше, децата духаха свещичките на тортата по случай рождените им дни, цялото семейство отиваше на екскурзия. В тези филми хората махаха с ръка или правеха смешни физиономии пред камерата, сякаш съществуваше неписан закон: ако насочат филмова камера към теб, непременно трябва да помахаш с ръка, да направиш физиономия или и двете. В противен случай има опасност да те арестуват за непредумишлено безразличие, за което се предвижда наказание от една до десет години, което се състои в това непрекъснато да гледаш домашни филми.

Преди пет години Алън започна да използва видеокамера, която беше по-евтина и с която се работеше по-лесно по този начин. Така вместо да отегчава приятелите си до смърт в продължение на десет-петнайсет минути, колкото отнемаше прожекцията на три-четири ролки осеммилиметрова лента, можеше да ги отегчава с часове, и то без да поставя нова касета.

Извади касетата от кутията и я разгледа. Върху нея нямаше етикет. „Добре — помисли си той. — Защо ми е етикет? И без това ще видя какво е записано на нея.“ Понечи да пусне видеото, но се поколеба.

Пред очите му се появи странен образ, в който се сливаха чертите на Тод, Шон и на съпругата му, сетне той бе заменен с бледото, изплашено лице на Брайън Раск, което Алън бе видял само преди няколко часа.

„Изглеждаш тъжен, Брайън.“

„Тъй вярно.“

„Означава ли това, че действително си нещастен?“

„Тъй вярно — и ако пуснеш видеото, ти също ще се натъжиш. Той иска да изгледаш филма, но не за да ти направи услуга. Господин Гонт не обича да прави услуги. Просто иска да те зароби, както зароби всички други в градчето.“

Но Алън трябваше да изгледа касетата.

Докосна гладкия, квадратен бутон, отдръпна ръката си се огледа. Да — собственикът на магазина все още беше тук. Скрит някъде. Той бе сигурен — чувстваше присъствието му — едновременно заплашително и примамващо. Припомни си бележката, оставена му от господин Гонт: „Зная че все още се питате какво се е случило през последните мигове от живота на жена ви и на по-малкия ви син…“

„Не го прави, шерифе — прошепна Брайън Раск. Пангборн видя как бледото, намръщено лице, лицето на човек пред самоубийство, наднича към него иззад хладилната чанта в коша на мотоциклета, която беше пълна със снимки на бейзболисти. — Забрави миналото. Така е по-добре. Освен това той лъже; и ти го знаеш.“

Да, той знаеше, че е точно така. И все пак трябваше да погледне.

Пръстът му натисна бутона. Както предполагаше, зелената светлинка, означаваща, че видеото е включено примигна, въпреки че нямаше ток. Той пусна заобления червен телевизор и след миг екранът проблесна, покрит със „снежинки“. Алън натисна копчето за изваждане на касетата и шейната изскочи навън.