— Не, никаква.
Побеснял от гняв от безочието му, Франк машинално изрече стихчето, спомен от детството му:
— Който лъже, на въже!
— Шубе такова! — не му остана длъжен другият. — Нищожество! Убиец на папагалчета!
— Изнудвач!
— Откачалка! Махни пистолета, глупако! Да се бием честно!
Джюът се ухили.
— Честно ли? Нима разбираш какво означава тази дума?
Джордж Т. Нелсън вдигна ръце и размърда пръстите си.
— По всичко изглежда, че разбирам повече от тебе.
Франк понечи да отговори, но от устата му не излезе нито звук. Временно беше загубил дар слово при вида на беззащитния си съперник.
— Хайде, прибери пистолета — подкани го Джордж. — Да го направим както в уестърните — ако изобщо ти стиска. По-бързият печели.
Франк си помисли: „Защо не? По дяволите, защо не?“
И без това вече нямаше за какво да живее — ако не друго, поне ще докаже на стария си „приятел“, че не е страхливец.
— Съгласен — заяви той и затъкна пистолета в колана си, сетне протегна ръцете си, като се стараеше да ги държи точно над дръжката на оръжието. — Как искаш да го направим, Джорджи-Порджи?
Той усмихнато заяви:
— Започваш да се спущаш по стълбите, а аз да се качвам. Щом чуем гръм…
— Ясно — прекъсна го Франк. — Добре. Хайде, започваме.
Той заслиза по стъпалата, а Джордж Т. Нелсън тръгна нагоре.
7
Точно когато Поли наближи „Неизживени спомени“, сградата на погребалното бюро и на бръснарницата хвръкнаха във въздуха, последвани от оглушителен грохот и ослепителен проблясък. От епицентъра на експлозията полетяха отломки, подобно на астероиди в научнофантастичен филм, младата жена инстинктивно се приведе. И добре, че го стори: парчета дърво и стоманената ръчка на стол № 2 — стола на Хенри Джендрън — разбиха предното стъкло на колата й. Със странно жужене ръчката прелетя през колата и излезе през задното стъкло. Стъклени отломки се издигнаха във въздуха като облаче след изстрел с карабина.
Останала без управление, тойотата се покатери на тротоара, блъсна се в пожарния кран и моторът изгасна.
Жената примигна, вдигна глава и впери поглед през дупката в стъклото. Видя как някакъв човек излезе от „Неизживени спомени“ и се отправи към една от трите коли, паркирани пред магазина. Но ярката светлина на пламъците, бушуващи на отсрещната страна на улицата, тя разпозна Алън и извика:
— Алън!
Ала той не се обърна. Движеше се машинално, като робот.
Поли изскочи от колата и се втурна след него, като непрекъснато крещеше името му. Наблизо се разнесе отчетливото тракане на шмайзер. Той не му обърна внимание, нито показа, че е забелязал пламъците, изригващи от мястото, където доскоро се намираха погребалното бюро и бръснарският салон. Движеше се като хипнотизиран, сякаш подчинявайки се на някакъв вътрешен глас; изведнъж жената разбра, че е закъсняла. Лийлънд Гонт беше успял да го омагьоса и ако тя не предупреди Алън да не се поддава на внушението, тогава… един Бог знае какво можеше да се случи тогава!
Затича още по-бързо.
8
— Помогни ми! — изпъшка Норис, преметна ръка през шията на Сийтън Томас и олюлявайки се, успя да се изправи на крака.
— Мисля, че го прострелях в ръката — каза Сийтън. Задъхваше се, но лицето му вече бе възвърнало цвета си.
— Добре — отвърна заместник-шерифът. Болката пареше рамото му и сякаш с всеки изминал миг се всмукваше в плътта, като че търсеше сърцето му. — А сега ми помогни.
— Ще се оправиш.
Ужасен от случилото се с Норис, очевидно бе забравил страха си, че, както се изразяваше, „ще бъде повален от инфаркт“.
— Само да те внеса вътре и…
— Не! — прошепна раненият. — В колата.
— Какво!
Помощник-шерифът обърна глава и втренчи в Томас трескавите си, насълзени от болка очи.
— Помогни ми да се кача в моята кола. Трябва да отида в „Неизживени спомени“.
В мига, когато изрече името на магазина, всичко му стана ясно. В „Неизживени спомени“ беше купил въдицата. Човекът, когото бе ранил, се беше втурнал към магазина. Всичко бе започнало в „Неизживени спомени“; там трябваше и да свърши.
„Галакси“ избухна и нови пламъци осветиха Мейн Стрийт. От руините излетя игрален автомат, преобърна се два пъти и с трясък се прицели на тротоара.
— Норис, ранен си…
— Разбира се, че съм ранен! — изкрещя той и от устата му бликна кървава пяна. — А сега ме качи в колата!
— Каквото и да си намислил, струва ми се, че грешиш…
— Не — мрачно го прекъсна Норис, обърна глава и изхрачи кръвта, събрала се в устата му. — Няма друг изход. А сега ми помогни.