Служебният револвер беше в скута му. Той свали предното дясно стъкло на колата и се прицели. Стори му се, че оръжието тежи двойно повече от преди.
— Карай колкото е възможно по-бавно, Сийт. А щом те ритна, моментално спри. Изпълнявай, без да разсъждаваш.
— Ще ме ритнеш? Защо ще ме ри…
— Млъкни, Сийт — уморено, но търпеливо промълви той. — Просто прави каквото ти казах.
Обърна се, провря се през прозореца на колата и сграбчи колоната за опора. Бавно и мъчително се повдигна, докато седна на прозореца. Страхотна болка прониза рамото му, от раната отново бликна кръв и започна да се просмуква в ризата му. Колата вече се намираше едва на трийсетина метра от тримата души, застанали насред улицата, и той имаше възможност да държи на мушка мъжа, прикриващ се зад заложницата. Все още не биваше да стреля, за да не улучи случайно жената. Но ако един от двамата се раздвижи…
Не биваше да се приближава повече. Той лекичко ритна крака на Сийт, който сиря колата сред улицата, осеяна с отломки.
„Божичко, нека един от двамата помръдне — безмълвно се молеше Норис. — Мъничко, съвсем мъничко…“
Цялото му внимание беше съсредоточено върху мъжа с пистолета и неговата заложница, поради което не забеляза как вратата на „Неизживени спомени“ се отвори, господин Лийлънд Гонт излезе от своя магазин и застана под зелената тента.
13
— Онези пари си бяха мои, мръснико! — изкрещя Ейс на Алън. — Ако искаш да си получиш кучката цяла и непокътната, първо трябва да ми кажеш какво направи с мангизите.
— Ейс, нямам представа за какво говориш — извика шерифът, който беше излязъл от колата си.
— Я не се прави на много хитър. Много добре знаеш, че имам предвид парите на чичо ми! Ако искаш мадамата да остане невредима, кажи ми къде си ги скрил. Обаче имай предвид, че няма да чакам дълго, педераст такъв!
С крайчеца на окото си шерифът забеляза, че по Мейн Стрийт се движи някаква кола. Стори му се, че е полицейска, но не смееше да я разгледа по-добре. Ако престъпникът разбере, че го заобикалят в гръб, положително ще убие Поли, и то без окото му да мигне.
Ето защо устреми поглед към любимата жена. В тъмните й очи се четяха болка и умора… но не и страх.
Внезапно усети как се отърсва от хипнотичното въздействие на видеофилма, как си възвръща здравия разум. Странно нещо е разумът. Не усещаш, когато го загубиш, не чувстваш липсата му. Ала моментално разбираш, когато си го възстановиш, все едно че при теб доброволно се завръща рядка, екзотична птица.
Той се обърна към Поли:
— Хрумна ми какво е нередно в онзи филм. Гонт е допуснал грешка.
— По дяволите, за какво говориш? — нервно се провикна Ейс и допря дулото на оръжието си до слепоочието на жената.
От тримата единствено Алън видя как се открехва вратата на „Неизживени спомени“; едва ли щеше да го забележи, ако не се стараеше да отклони погледа си от полицейската кола, пъплеща по улицата. Само той видя — смътно, с периферното си зрение — високият човек, който излезе от магазина. Сега не носеше спортно сако или смокинг, а черно палто от сукно.
Палто, удобно за пътуване.
Господин Гонт носеше старомодна чанта, подобна на онези, използвани в миналото от търговските пътници. Чантата беше изработена от кожа на хиена, нещо в нея се движеше и я издуваше, докато дългите, бели пръсти на собственика й стискаха дръжката. Отвътре се разнасяха приглушени писъци, подобни на призрачния звук, който издават кабелите с високо напрежение. Всъщност шерифът не долови писъците със слуха си; стори му се, че отекват в сърцето и в главата му.
Гонт стоеше под тентата, откъдето можеше да наблюдава едновременно приближаващата се полицейска кола и сцената, разиграваща се посред улицата. Постепенно лицето му се изкриви от раздразнение… после стана загрижено.
Алън си помисли: „Не знае, че съм го видял. Почти съм сигурен. Господи, дано да съм прав!“
Алън не отговори на Ейс, а отново се обърна към Поли, като стисна по-здраво кутията със змията. Очевидно Мерил не я беше забелязал, може би защото шерифът не се бе опитал да я скрие.
— В деня на катастрофата Ани е карала без предпазен колан — продължи той. — Не знам дали съм го споменавал преди.
— Не… не си спомням, Алън.
Зад гърба на Ейс Норис Риджуик мъчително се измъкваше през прозореца на полицейската кола.
— Ето защо полетяла през предното стъкло — обясни Алън и си каза: „След секунда трябва да нападна един от двамата. Но кого — Ейс Мерил или господин Гонт?“ Сетне продължи да говори на Поли: — Непрекъснато се питам защо не го е сложила, тъй като никога не караше без предпазен колан. С изключение на онзи фатален ден.