Аз само поклатих глава, защото беше спорно кой точно е изродът тук.
— Не му обръщайте внимание — казах на Клим. — Тати не ми разрешава да излизам сама от къщи. Аз съм свикнала с Резо, но на вас сигурно ви е неприятно, че се звери във врата ви.
— Ще го преживея — подсмихна се Клим.
Разговорът изобщо не започна така, както го бях планирала, нещо повече — той влезе в съвсем друга тоналност и в него нямаше нито романтична тъга, нито лек намек за шизофрения… Намека можех да направя, но всичко останало… не, нищо не беше както трябва…
— Имате ли нещо против да се разходим по алеята? — попитах.
— Нямам.
Той ме гледаше и тънеше в догадки, впрочем вече беше разбрал, че нямам нищо конкретно към него и че това по-скоро бе една обикновена среща, ако естествено можеше да се нарече обикновен фактът, че в единадесет часа преди обед Клим се влачеше по алеята в парка под ръка с някаква девойка, зад чийто гръб с маниакална настойчивост вървеше охранител.
— Нали не ми се сърдите, че ви се обадих? — попитах и спрях. Все с нещо трябваше да започна. След това бавно поех напред, продължавайки да държа Клим под ръка.
Ситуацията, общо взето, го забавляваше и той нямаше нищо против малко да се поразходим. Разбира се, Резо го дразнеше, но с това нищо не можеше да се направи.
— Как мислите, дали ни чува? — прошепнах.
— Резо ли?
— Да.
— Ако си говорим тихо, няма да ни чуе.
— Тогава хайде да си говорим тихо.
Трябваше някак да насоча разговора към темата, която ме интересуваше, но заради този малоумник зад гърба ми и заради несполучливото начало всичко вървеше на терсене. Видях една пейка и поведох Клим натам, моят страж се настани на отсрещната пейка, разстоянието беше прилично и сега той със сигурност нямаше да ни чува, а да чете по устните, надявах се, не умееше… всъщност със сигурност знаех, че не умее.
— Вероятно сте се учудили, че ви се обадих? Никога не бих дръзнала — бързешком добавих, — просто… — На това място въздъхнах и казах изплашено: — Познавате ли Саша Завражной?
— Да — кимна Клим, а този обрат на разговора ни предизвика у него известно недоумение.
— Вие… вие с него не се обичате кой знае колко, така ли?
— Колкото куче и котка — изсумтя Клим.
— Виждате ли… — От вълнение започнах да мачкам поената си кърпа (специално извадена за целта от чантата ми). — В нашата къща, имам предвид къщата, в която живея… вие знаете къде е това, нали? В нашата къща се събират разни хора… Аз никога не се заслушвам в разговорите им, но… веднъж така се случи. Според мен Завражной ви мрази. — Последната фраза произнесох с трагичен шепот.
„Много ме изненада“, мислено изсумтя Клим, но продължи да ме слуша с интерес.
— И… той каза ужасни неща.
В този момент мобилният телефон в джоба на Клим започна да звъни. Ама че сутрин… От яд ми се прииска да ритна едно кошче за боклук, а най-добре би било, ако можех да ритна кошчето, Клим и Резо едновременно.
Клим извади телефона си, стана и се отдалечи на няколко крачки, а аз едва не изпищях от ужас, когато разбрах какъв късмет ме беше споходил. Клим стоеше с гръб към мен и си мислеше, че не чувам разговора му. Ето че рамото му забележимо потръпна, защото току-що бе получил неприятна вест. Преди час пред собствения му вход беше застрелян най-добрият му приятел, рибарят и готвач Вова Фьодоров. Олег Николаевич успя да се задържи на краката си, но вече не му беше до срещи. Обърна се, погледна през мен и каза:
— Извинявай.
И стана ясно, че още на мига ще хукне презглава в друга посока, а аз дори не бях успяла да го насъскам срещу Монаха.
— Вие не ме разбрахте, Олег! — извиках, скочих и сграбчих ръката му. — Това е много сериозно… Чух го да казва… той се кани… господи… вие имате един приятел Владимир, с много смешен прякор… — прякорът на покойника наистина беше смешен — … забравих го… та той каза: „Ще започнем от него“, т.е. от този Володя. — Очаквах купища въпроси и бързо прехвърлях наум с кого Монаха би могъл да води подобни разговори в нашата къща и най-вече — кога, но смъртта на приятеля му съвсем беше сломила Клим, той като че ли внезапно бе затъпял и не зададе никакви въпроси. — Непрекъснато мислех за този разговор… и казах на Тати, но той ме наруга и ми нареди да не се показвам, когато вкъщи има гости. А когато в събота вие дойдохте при нас във ваканционното селище, аз… аз разбрах за кого ставаше дума тогава и реших да ви предупредя.