— Влизам в образ — подсмихвах се аз. — Виж какво, Докторе, всичко трябва да бъде истинско. Ще ти кажа под секрет, че романтиката е ужасно неприятно нещо.
Най-сетне се върнахме в родния си град. Аз веднага се обадих на Скобелев, но не го намерих вкъщи. Позвъних му още два пъти и все със същия успех. Не беше разумно да изпращам Доктора при него, а това означаваше, че трябва да се запася с търпение: все някога той щеше да се появи в апартамента си.
— А сега къде отиваме? — нерешително попита Доктора, който ме чакаше в жигулито.
— На бунището — отвърнах. — Опасно е да се появяваме там с кола, ще се наложи да я оставим на паркинга, най-добре някъде около улица „Киров“ — оттам ще ни е по-лесно да стигнем. Ще ни трябва още и телефон.
— Ще ми обясниш ли какво си намислила? — опита се дори да повиши глас той.
Аз го погледнах и му кимнах:
— Непременно. Само че малко по-късно.
Паркирахме колата, набелязахме си един уличен телефон и тръгнахме по пясъчната пътечка към „Канавката“. Бях купила огромния катинар от „Домакински потреби“ преди това и сега го въртях в ръката си.
Вървяхме мълчешком и се ослушвахме, но през деня селището изглеждаше необитаемо. На едно място прескочихме една ограда или по-точно — онова, което беше останало от нея, и скоро видяхме къщата, която си бях харесала при предишното ни посещение тук.
— Запомни мястото, Докторе, ще ти се наложи да обясняваш къде се намира.
— На кого ще обяснявам? — смути се той.
— На Клим естествено. Заради кого се старая толкова според теб?
— Нищо не разбирам! — започна да се ядосва той.
— Че какво има за разбиране? — Блъснах вратата с крак и решително влязох. Не посмях да я затворя след себе си, защото вътре беше тъмно като в рог. — С Клим ще си спретнем една романтична среща. Той трябва да ме намери тук и да ме достави на Тати.
— А защо трябва да те намира тук? — вбеси се Доктора.
— Защото ти ще му се обадиш.
— Ами ако той вземе, че се обади на Тати?
— Ако ти му кажеш, че тук само аз, най-вероятно ще му се обади, но ако му кажеш, че тук се крие Монаха…
— Варвара, ти…
— Дали съм откачила ли? — засмях се. — Кажи го, не се притеснявай.
— Извинявай. От къде на къде Монаха ще се крие в тези развалини?
— А според мен мястото е идеално. На никого и през ум не би му минало да го търси тук. При всички случаи скоро ще разберем дали Клим ще се хване, или ще се усъмни, така че сега няма смисъл да го обсъждаме.
— И какво ще му разкажеш? Как ще обясниш всичко?…
— Никак — изсмях се аз. — Ти си забравил, че съм смахната. Изпаднала съм в стрес и други такива… Ще си мълча. А после ще се сетя, че тук ме е докарал Монаха. Примамил ме е да напусна дома на Тати, защото има подходяща причина и тя е, че съм свидетел на извършено от него убийство. Засега ме е оставил жива, понеже се е надявал да постигне споразумение с Тати, като го шантажира. Е, какво ще кажеш?
— Не зная, Варя… Не разбирам защо е всичко това? Ти можеш да ги тикнеш в затвора — и Монаха, и Клим. Винаги ще се намери за какво да ги арестуват. Имам чувството, че всичко това ти доставя удоволствие.
— Не — излъгах. — Честно — не. Сам си помисли: какво удоволствие има в това да седиш в мазето? На всичкото отгоре трябва специално да се настройвам и да изглеждам подобаващо.
Хванах с две ръце долния край на роклята си, дръпнах с всичка сила и я разкъсах. След това, преодолявайки отвращението си, легнах на пода, поотъркалях се малко в боклука и освен всичко — успях да разрежа ръката си на едно стъкло. Стори ми се, че така ще стане още по-правдоподобно, взех парче стъкло и си направих с него леки резки по краката и ръцете. Доктора се блещеше и се канеше да припадне. Станах от пода и помолих:
— Докторе, ако обичаш, удари ме, само че не по челюстта — тя достатъчно си е изпатила.
— Да те ударя ли? — Той сякаш дори се разтрепери.
— Ще го направиш, защото се налага, хайде, Докторе, а?
— Не мога… Варя, това е… това просто на нищо не прилича.
— Дяволите да те вземат! — изкрещях аз. — Можеш ли поне веднъж да извършиш нещо, за което те моля, без да дрънкаш глупости?
— Не мога — твърдо заяви той.
— Добре! — Усмихнах се злобно, доближих се до стената и фраснах физиономията си два пъти в нея. Май че си разбих устната и със сигурност под окото ми се образува синина.
— Какво правиш? — пророни Доктора и рухна върху сандъка. — Варя, ти си полудяла.