Реших да поговоря с Доктора при първия удобен случай. И такъв ми падна много скоро. Доктора дойде при мен вечерта по време на дежурството си, усмихна се бодро и седна на стола, като преди това го придърпа близо до леглото ми.
— Виждам, че не сте в лошо настроение — отбеляза той. — Може би трябва да ви преместим в трета стая, при Новикова, заедно ще ви е по-забавно?
— Благодаря, засега не ми е скучно — уверих го аз, помълчах малко и зададох въпроса: — Леонид Андреевич, какви инжекции ми биха тук?
— Какво? — сепна се той.
— Ами… какви лекарства ми слагаха?
— Обикновени лекарства — намръщи се той. — Какво има, Варя?
— Докторе — изтърсих, — как мислите, аз смахната ли съм?
— Не, разбира се. Макар че в някаква степен всички сме малко луди. Но ми се струва, че не бива да ме наричате Доктор, това е друг тип наименование, а аз съм лекар. Като грамотен човек би трябвало да знаете разликата между доктор и лекар.
— Зная я — съгласих се аз. — Извинете, изплъзна ми се от езика, всички ви наричат така, имам предвид персонала, и на мен също ми харесва да ви наричам така, защото в детството си съм гледала филма „Моята скъпа Клемънтайн“ с Хенри Фонда в главната роля… Не помня кой играеше доктора в него… Но много ми харесваше филмът и същият този Доктор. По-късно американците направиха още един филм по този сюжет и актьорите бяха страхотни, но не беше същото… Може би просто детството ми бе свършило?
— Вероятно — тъжно се усмихна той. — И аз много добре си спомням този филм, хубав беше. Какво пък, щом искате, наричайте ме Докторе, нямам нищо против.
— Благодаря… — Загледах се за малко в една муха на стената и предпазливо попитах: — Значи не съм се смахнала окончателно.
— Защо питате, Варя? — като че ли се разтревожи той.
— Докторе, само недейте веднага да викате санитарите… Работата е там, че аз мога да чета чужди мисли… Нанесли са много удари по главата ми и тя естествено не е във форма, та затова реших, че може би този факт в съчетание с някакво лекарство е дало такъв ефект? Пък и някак не ми се иска да си мисля, че просто съм откачила.
— Сериозно ли говорите? — попита той, след като помълча известно време.
— И още как! Искате ли да ви кажа за какво си мислите в момента?
— Опитайте — леко се усмихна той и аз му казах. Доктора се покри с гъста червенина, извини се и излезе, но не извика санитарите, а това ме обнадежди.
Той се появи след два дни (всъщност присъстваше на визитациите, но дори и не поглеждаше към мен), влезе, седна на стола, смръщи се и каза:
— Това е невероятно.
— Така е — съгласих се аз. — От някакъв наркотик ли, а, Докторе? Не е възможно човек току-тъй да започне да чете чужди мисли.
— Травмата, стресът, лекарствата… Един господ знае! Макар че лекарствата бяха най-обикновени.
— И аз със сигурност не съм луда, така ли?
— Варя — поклати с укор глава той, — случаят е абсолютно невероятен… Може би учените ще разберат за какво става дума…
— Какво говорите! — прекъснах го аз. — Искате да направите от мен опитна мишка, така ли? Е, няма що, благодаря ви.
— Но…
— Добре де, ще се престорим, че това е била една несполучлива шега. Общо взето, вие ме успокоихте, че от гледна точка на лекуващия ми лекар аз не съм мръднала окончателно, а пък с другото ще се оправя сама.
— Но… това е толкова необикновено…
— От какво се страхувате? — прекъснах го.
— Аз ли да се страхувам? — Той изглеждаше учуден.
— Докторе — направих гримаса аз. — Какво, да не сте забравили?
— А, да… Малко е страшничко, когато знаеш, че някой е способен да чете мислите ти.
— Но вие не сте разтревожен от това, нали?
— Може би…
— Ясно. — Въздъхнах тежко и казах назидателно: — Не е лесно да се сдобиеш с добра информация, но още по-трудно е да я използваш за нещо читаво. Схващате ли, Докторе? Около мен има обикновени хора и техните мисли също са обикновени. Разбира се, всеки си има своите тайни, но това е напълно естествено… Изобщо всичко е доста скучно.
— Така ли? — Той старателно избърса очилата си с носна кърпа, а аз прихнах и казах:
— Докторе, че какъв разузнавач става от мен? И изобщо как си го представяте това? Отивам във ФСБ2 и казвам: Момчета, аз мога да чета мисли, изпратете ме на предната линия при най-големия ни враг. Според мен това е много глупаво.
2
Федерална служба за безопасност, която в Русия отговаря по функции на нашата Национална служба за сигурност. — Б.пр.