— Варя!
Направих се, че не го чувам, блъснах стъклената врата със звънчето и влязох в магазина.
Клим се появи след няколко секунди. Влезе, огледа се бързешком и се насочи към мен.
— Варя…
Отвърнах глава от една витрина с разноцветни буркани, смръщих се и казах:
— Здравейте.
Той се сепна и ме погледна внимателно. Надявах се, че днес у мен няма нищо налудничаво. Бях просто една жена, която бе влязла в магазина да си избира чай. Клим се блещеше, а в това време мислите му скачаха като бълхи. Все пак беше интересно момче.
Хвана ме за лакътя, а аз най-сетне благоволих да го позная.
— Извинете — казах с виновна усмивка и дори поклатих глава. — Вие сте Олег, не се лъжа, нали?
— Аз съм Олег — кимна той, вглеждайки се в мен и мръщейки се все повече и повече.
— Добре че се срещнахме. Исках да ви благодаря. Владимир Петрович ми разказа всичко…
— Ще се видим ли днес? — попита той нерешително.
— Какво? — стъписах се аз.
— Днес, в три часа, в парка?
— В какъв парк? — Погледнах го с недоумение. — Какво имате предвид, Олег? Изобщо нямам нищо против да се срещна с вас и дори съм ви много благодарна. Ако не бяхте вие, щях да умра в онова отвратително мазе…
— Вчера ние се разхождахме в парка — каза той, без да губи надежда.
— Ние? В парка? — учудих се аз. — Шегувате се, нали? — засмях се нерешително.
— Не — поклати глава Клим. — Но това не е важно.
Тръгнахме към колата.
Изведнъж рязко спрях, сякаш нещо ме препъна, и го погледнах настойчиво:
— Вие… вие… имам някакво странно чувство… като че ли в момента нещо убягва от паметта ми… на вас случвало ли ви се е?
— Случвало ми се е — подсмихна се той.
Ние се сбогувахме и аз седнах в колата. Максим запали мотора, аз смутено гледах през прозореца, а после махнах с ръка на Клим. Май че никога в живота си той не бе изпитвал такава празнота и отчаяние. Или поне когато си помисли, че в този миг се чувства така, аз му повярвах.
… Настаних се на тревата зад храстите и току поглеждах към часовника. Беше три без пет. Едва ли Клим щеше да дойде. Ако вчера беше идвал в парка, вероятно бе изпитал горчиво разочарование. И след като се бе убедил, че няма да се появя, сигурно вече се бе отказал да ме чака тук… Максим пушеше, опрян с гръб на вратата. Хвърлих му едно око, а сетне отново погледнах часовника.
Клим забеляза първо охранителя, после заобиколи пейката и ме съзря.
— Ей! — подвикнах му силно и той ми махна. Провря се бързешком между храстите и закрачи към мен, а аз се усмихнах: — Защо се забави?
— Отдавна ли чакаш?
— Аз ли? Не зная. Сигурно. Защо непрекъснато си отиваш? Не можеш ли да бъдеш с мен?
— Сигурно мога — сви рамене той.
— Тогава защо си отиваш?
— Хората не могат да бъдат постоянно заедно.
— Това са глупости. Защо да не могат?
— Не зная… не е възможно да са винаги заедно. Хората работят, занимават се с други неща, спят…
— Днес говориш ужасни глупости. Кажи честно, да не би да се опитваш просто да ме дразниш?
— Не. — Той поклати глава и ме докосна по рамото. — Ти си много хубава.
— Така ли? Кажи ми го още веднъж…
— Много си хубава.
— Искам винаги да ми го казваш. Съгласен ли си? Когато ми казваш това, гласът ти е нежен. — Гласът му наистина звучеше нежно.
„Ами ако през свободното си време е препрочел любимите си книги? — сепнах се аз. — Не, не ги е препрочел — и кой от нас в такъв случай страда от шизофрения?“
През следващите дни ние се срещнахме в парка още няколко пъти и аз упорито се правех на откачалка. Превземките ми имаха много просто обяснение: играех героинята на Ремарк и принуждавах Клим да играе героя му. Естествено той не подозираше това, защото отдавна не бе препрочитал любимия си автор — и беше сгрешил. Впрочем аз бях доволна от това обстоятелство. Пояснявам за онези, които не са чели Ремарк: в романа му „Черният обелиск“ става дума за младеж, който взел, че се влюбил в едно лудо момиче (в интерес на истината, девойката била красавица), та тя ту го разпознавала, ту — не, ту го вземала за някакъв съвсем друг човек. След това излекували момичето, но хепиендът не се състоял: тя така и не си спомнила кой е младежът, пък и на него хубостта й в нормално състояние не му се нравела особено. Това е историята.
Само че аз не разигравах тези сцени просто за да доставя удоволствие на Клим. Имах си наум интересна идейка…