— Всичко трябва да се довежда до край.
— Кое всичко?
— Не е твоя работа. После ще ти кажа… може би.
Очичките му хитро проблеснаха:
— Нали това е нещо като игра?
— Кое? — не разбрах аз.
— Ами… това, което ти правиш. Все едно че играеш шах, нали?
— Ех, че си умен! — учудих се не на шега.
— Не закачай Тати — заяви той. — Тати е добър човек.
— Я се разкарай!
Резо се наведе напред, плесна ме по врата и ми размаха пръст:
— Дръж се прилично!
Винаги ставаше така: само да допуснеш по-близо до себе си някой мъж и той веднага започва да се чувства твой господар.
Тати се върна неочаквано, т.е. без предупреждение, което беше направо невъзпитано от негова страна. С Резо се бяхме настанили край басейна и изобщо не се чувствахме зле, когато чухме клаксона и вратата се отвори. Аз се хвърлих във водата, а Резо взе да нахлузва панталоните си, като при това псуваше доста високо. Ала за един миг успя да си придаде обичайния вид със закопчан догоре костюм, макар че всъщност в бързината не смогна да си обуе чорапите и ги мушна в джоба си. Аз му се изплезих, а в отговор той ми размаха юмрук и с бавна походка се отправи на доклад при шефа си.
Наметнах се с хавлията и тръгнах след него. Мислите на Тати много ме тревожеха. Стана ясно, че в този момент моята особа интересуваше Тати твърде малко. И слава богу…
Някъде около обед дойде Доктора, но за мен посещението му се оказа пълна изненада. В началото изобщо не знаех, че той е в къщата, седях си в градината и си четях книжка. Резо дойде и ми прошепна:
— Доктора е тук.
— Тоя да не е полудял? — ядосах се. — В моята стая ли е?
Резо мрачно поклати глава:
— Веднага отиде при Тати. Говорят си.
Това вече съвсем не ми хареса и забързах към къщата.
Някъде след около петнадесет минути Тати ме повика. При моето появяване Доктора започна съсредоточено да разглежда вещите в стаята и да крие очи. Кучи син…
— Варя — доста несигурно започна Тати, — нещата стоят така… Леонид Андреевич твърди, че трябва да постъпиш в болница. За кратко… По-добре е да се подсигуриш, разбираш ли, дъще? Само за две седмици, нали така, Леонид Андреевич?
— Да — многозначително кимна той. — Трябва да постъпиш в болница. Задължително.
Беше безполезно да възразявам. Ако изпаднех в истерия, това само щеше да е от полза за Доктора. Скалъпих една тъжна физиономия и попитах:
— И кога трябва да постъпя?
— Най-добре днес… утре — отвърна Доктора.
Прехапах устни и започнах да разглеждам краката си.
— А не може ли в понеделник? — попитах плахо. — В събота имам рожден ден. Искаше ми се да го отпразнувам тук. — И на това място изцедих една сълза от очите си.
— Разбира се, Варя! — тутакси се съгласи Тати, а Доктора направо призеленя. Беше забравил за рождения ми ден и както се казва — не улучи целта.
— Владимир Иванович — бързешком започна той, но Тати махна с ръка:
— Край — в понеделник!
Доктора стана от фотьойла, кимна за довиждане и тръгна към вратата.
— Ще ви изпратя… Докторе, само не ми казвай, че си ме продал на Орлов — рекох аз, докато вървяхме към портичката.
Той рязко спря:
— Варя, ти си болна… Трябва спешно да постъпиш в болница.
— Вие, кучи синове, сте решили да ме затворите в лудницата до края на дните ми, така ли?
— Не разбираш какво вършиш… Болна си, имаш нужда от помощ.
— Я се разкарай! Защо не поровиш в собствените си мисли, Докторе — ще намериш куп интересни неща там… Ти си едно ревниво копеле и това е цялата истина.
— Не — каза той и сякаш дори потръпна.
— Да. Ти самият си болен, кретен такъв! И понеже не можеш да ми станеш любовник, искаш да ме натикаш в лудницата.
— Обичам те и искам да ти помогна.
— Как не! — изсумтях аз.
— Варя, трябва да постъпиш в болница — жално изскимтя той.
— Естествено, а ти да се грижиш за мен. Да имам решетки на прозорците и единственият, който ще може да ме хване за ръката, да бъдеш ти.
Усмихнах се разчувствано. Отстрани прощалната сцена би трябвало да изглежда трогателно.
Върнах се в стаята си, ръмжейки наум. Предателството на Доктора обърка всичките ми карти. Имах само пет дни и трябваше да се вместя в този промеждутък, иначе… Но налице беше и нещо добро — Доктора не бе ходил при Скобелев. Бяха го налегнали други мисли и той не се сещаше за бившия си съсед. Значи трябваше да намеря Скобелев.