— Резо — повиках го след половин час, — да вървим на покупки.
— Ще ида да поискам разрешение от Тати.
Тати охотно даде съгласие, защото изпитваше известно неудобство, тъй като Доктора твърде лесно бе успял да го убеди в това, че трябва да постъпя в болница. В момента Тати не се интересуваше особено от мен. Не че внезапно бе охладнял към дъщеря си или бе съжалил за това, че ме е оставил да живея в своя дом, просто в този момент беше затиснат от други грижи.
— Къде? — попита Резо веднага след като излязохме от вратата на гаража.
— Към телефонния автомат — отвърнах аз.
Ала тази вечер така и не успях да се свържа със Скобелев. Освен това трябваше да се срещна и с Орлов и да се опитам да го убедя, че Доктора е мръднал, пък и да поровя малко в мозъка му. Набрах неговия номер, чух познатия глас, поздравих и веднага преминах на въпроса:
— Евгений Петрович, трябва да се видим и да поговорим. В понеделник влизам в болница, а има неща, които не мога да оставя недовършени. Няма да се справя сама за толкова кратко време, така че ми е нужна вашата помощ.
— За какво става дума? — някак недоверчиво попита той, а аз понижих глас:
— Обаждам ви се от автомат, тук е пълно с хора. Може би ще дойдете при мен в апартамента ми, разговорът ще ни отнеме около час. Можете ли да откраднете толкова време?
— У вас ли живееш? — сепна се той.
— Не. Но вечерта ще бъда там.
— Кога да дойда? — попита Орлов след кратък размисъл.
— Когато ви е удобно.
— Да кажем, към осем часа, добре ли е?
— Чакам ви — зарадвах се аз.
Ние отидохме в центъра и два часа обикаляхме по магазините. Ако една жена, на която са позволили да си купи толкова подаръци, колкото поиска, се прибере вкъщи с празни ръце, несъмнено би убедила околните, че е луда. А аз щях да бъда луда едва от понеделник нататък, така че сега трябваше да си доставя удоволствие. И след като потрошихме сума пари, ние се върнахме при Тати.
А след това се заниза един пълен кутсузлук. Първо трябваше да се погрижа за вечерята и за целта да отида в магазина за разни неща (винаги купувахме по много продукти, за да стигнат за няколко дни), после Тати изпадна в лирично настроение и завърза разговор с мен, а след това решихме да изиграем една партия шах. Стиснала зъби, аз се преструвах, че това е най-хубавият ден в живота ми.
„Орлов може да се обади, да установи, че ме няма и да не дойде на срещата“, мислех си с мъка.
Когато в осем без петнадесет изчерпах всичкото си търпение, изведнъж си спомних, че не съм купила свещи за празничната торта. Универсалният магазин работеше до десет и бях обладана от желанието да отида там веднага. Тати дори не се усъмни в моето решение, нито пък се учуди. В крайна сметка аз и Резо полетяхме с пълна скорост към моя апартамент, но въпреки това се появихме там с половин час закъснение. Естествено Орлов го нямаше. Аз ругаех и се опитвах да се свържа с него по телефона, но не го открих нито у тях, нито в службата му. В крайното си раздразнение ритнах фотьойла и ние поехме към къщи.
През нощта при мен се появи Резо. Това беше изключително непредпазливо от негова страна, тъй като Тати си бе вкъщи, но не сметнах за необходимо да го гоня. Първо, това щеше да е недалновидно, и второ, просто не ми се искаше.
— Нещо задържа ли те тук? — попита Резо, когато от всичко на света най-малко бях склонна да разговарям.
— Къде?
— Ами… в този дом…
— Държиш ме само ти, при това болезнено…
Той стреснато разтвори длани, а аз изпуфтях:
— Стига де, пошегувах се. Разбираш ли изобщо от шеги?
— Твоят Доктор е опасен. Защо иска да те тикне в болницата?
— Как мислиш, наистина ли съм смахната?
— Не зная — отвърна той след кратък размисъл. — За мен това няма значение. Ако си смахната, значи си смахната, какво да се прави!
— Ама че ме успокои! — прихнах отново аз.
— Ти никого не слушаш, а това е лошо. Твоят Доктор е опасен, той знае нещо за теб, а ти не ми обясняваш за какво става дума и затова аз нервнича.
— Няма смисъл да нервничиш — уверих го. — По-добре ме целуни.
Но на следващия ден самата аз започнах да нервнича, и то здравата. Тръгнахме на разходка извън града — предполагаше се, че преди да постъпя в болницата, трябва да постоя малко на чист въздух. Веднага започнах да се оглеждам за телефонен автомат. Резо ми предложи мобилния си телефон, натъкна се на няколко добри думи за себе си, притихна и се съсредоточи в пътя.