Ние се установихме в съседния областен център, който беше на повече от триста километра от родния ни град. Взехме под наем една двустайна квартира в панелен блок. Доктора се уреди в някакъв Център по рехабилитация, където бивши алкохолици му изливаха душата си, а аз пуснах във вестника следната обява: Квалифицирана гадателка ще ви разкаже миналото и ще ви разкрие бъдещето. Преувеличавах по отношение на бъдещето — каквото не можех, не можех, но за сметка на това с миналото всичко беше наред. Пък и човек е устроен така, че ако му разкажеш истински случки от предишния му живот, той ще ти повярва, а тогава можеш да дрънкаш каквото ти падне за бъдещето му и той ще приеме всичко с благодарност. Всъщност аз не злоупотребявах и съветвах хората най-вече да внимават, предупреждавах ги да се пазят от алкохола и случайните връзки и им препоръчвах да се грижат за децата си. Изобщо стремях се да заслужа медал като борец за чистотата на нравите.
Медал така и не ми дадоха, но парите потекоха като река. Естествено — не веднага. Наложи се три пъти да пусна обявата, преди в нашата квартира да се появи една жена на около четиридесет години. Аз много й се зарадвах не само защото беше първата ми клиентка, а и защото страшно ми беше омръзнало да седя между четири стени и да общувам само с Доктора, чиито мисли вече знаех наизуст.
Разговарях с клиентката си около два часа, тя ми плати много повече пари, отколкото й поисках, и си тръгна безкрайно доволна, макар че аз всичко на всичко й повторих нейните мисли на глас, но това оказа изключително благотворно въздействие върху нея, тъй като жената се успокои и взе нужното решение.
След два дни вече имах трима клиенти, а след това те станаха толкова много, че се наложи да правя график за приемните часове и да повиша таксата, та да се избавя от онези, които просто любопитстваха. Доктора заряза Центъра и започна да води предварителни разговори с клиентите, понеже много от тях изобщо нямаха нужда от услугите на врачка, а от помощта на психолог. Общо взето, ние бяхме в цветущо положение.
Веднъж — в късната есен, някъде привечер, в квартирата се появиха двама младежи с мрачен вид. След като си поговорих с тях седем минути, аз установих завидно съвпадение на нашите възгледи по всички основни житейски въпроси и от този момент нататък моят бизнес беше един вид узаконен. Момчетата останаха доволни, а за мен — да не говорим.
Така измина една година. Бях спечелила толкова много пари, че количеството им вече будеше безпокойство у нас, защото нямаше къде да ги харчим — ние живеехме скромно, Доктора беше заклет вегетарианец и хрупаше салати, а аз наблягах на сладките неща, тъй като очевидно в детството ми не ме бяха дохранвали.
Доктора се тревожеше за нашите пари и се страхуваше от крадци, а аз постоянно се опитвах да установя за какво ми бе дадена тази дарба и изобщо дали това беше дарба или просто някакво странно стечение на обстоятелствата. Измина една година, а аз така и не успях да намеря отговор и не забелязвах нищо, напомнящо знак, по който да мога да се ориентирам. Та види се — по тази причина ми стана скучно.