Взех решението бързо и се отправих към кухнята. Доктора чоплеше с вилица любимите си треволяци и също гледаше през прозореца. В главата му се въртяха безрадостни мисли, в последно време той се опитваше да се крие от мен и си рецитираше наум стихове, а аз му позволявах да си мисли, че това му помага да се успокоява. Доктора беше малко странен човек и непрекъснато търсеше някакъв смисъл: защо се е родил, защо е учил, защо се е помъкнал с мен? И изобщо не можеше да проумее едно просто нещо — че животът е случаен, а следователно е безсмислен. Човек можеше да си блъска главата, за да го разбере, а можеше и просто да живее за собствено удоволствие. Впрочем последното беше точно онова, с което възнамерявах да се захвана.
— Заминаваме — казах аз и пуснах най-хубавата си усмивка.
— Къде? — Той сякаш се смути.
— Вкъщи. Напечелихме пари, време е да ги харчим.
— Ти… — Доктора бързешком сведе очи, тъй като не посмя да произнесе думата отмъщение. Отдавна вече бях разбрала, че въпреки възрастта си, той беше романтик.
— Домъчня ми за родния град. — Не исках да лъжа, а още по-малко — да го обиждам аз.
— Кога ще тръгнем? — попита той след кратко мълчание.
— Трябва да оправим въпроса с квартирата, а аз — да си извадя паспорт на мястото на откраднатия.
— Паспорта ли са ти откраднали? — повдигна вежди той, а аз с укор поклатих глава:
— Докторе, как могат да ми откраднат паспорта? Човек само да протегне ръка и аз вече ще съм го усетила. Паспортът ми си стои в чантата, където му е мястото, но аз ще вкарам в заблуждение родната милиция и ще й съобщя, че са ми го отмъкнали. Един паспорт в повече няма да ми навреди. Защото — освен всичко — имам намерение да се омъжа.
Колкото и спокоен човек да беше Доктора, той оцъкли очи и дори изпусна вилицата.
— За кого?
— Още не зная. Но е желателно веднага след бракосъчетанието той да отпътува за чужбина. Няма да е трудно да намеря такъв.
— Варвара, какви ги дрънкаш? — намръщи се Доктора.
— Посвещавам те в плановете си, наистина ли не разбираш? Ние се връщаме в родния си град, а хората около нас ще любопитстват и например ще попитат: откъде са мангизите ти, а аз ще им кажа: откъдето трябва, т.е. от мъжа ми, защото моят мъж изкарва страхотни пари в чужбина, а пък аз тук си хвърлям шапката.
— Надяваш се, че ако смениш фамилията си, няма да те намерят, така ли?
— Кой, Докторе? Кой ме търси?
4
Напуснахме квартирата, аз получих паспорт и след като натоварихме скромните си вехтории в новата кола, отпътувахме към столицата на нашата родина. Бях решила да осъществявам плановете си на етапи. А първият етап беше именно Москва. Като начало настаних Доктора в един приличен хотел, а себе си — в една болнична стая. Там се сдобих с прекрасна усмивка, най-сетне се избавих от белезите си, а също и от реброто си (от едно ме лишиха преди две години, но тъй като бях чувала, че те са на двойки, реших, че няма никаква нужда и от второто) и в резултат си изваях възхитителна талия — толкова умопомрачително тънка, че ако някои хора в Холивуд разберяха за нея, щяха да изпопадат в безсъзнание. След талията се заех с бюста. Той не беше лош сам по себе си, но тримата изроди малко го бяха поразвалили. Благодарение на чудесата на съвременната медицина много скоро бюстът ми стана по-хубав от преди, което ме зарадва до дъното на душата ми. Във външния ми вид бяха направени още някои промени — само един господ знае какво ли не може да си купи човек с пари.
Напуснах болницата, подвиквайки наум от възторг и потривайки ръце. Промените не допаднаха на Доктора.
— Станала си съвсем различна — тъжно отбеляза той, след като пет минути блещи очи насреща ми.
Вече казах, че Доктора беше романтик, много му се щеше да спасява някого, да е нужен на всички и други такива. Виж, ако се бях тръшнала от някаква завързана болест или ако окончателно се бях побъркала, той щеше да бъде доволен. Щеше да седи до мен, да ме държи за ръката и да ме утешава. Но аз си имах свое мнение по този въпрос.