— Размазахте ми крака, дължите ми чаша кафе.
Младежът се засмя, макар и не много весело, и ние тръгнахме към бара. Там се и запознахме.
Той се казваше Максим и след една седмица се канеше да замине зад граница, въпреки че не сподели намерението си. Седеше и мислеше какво да направи с мен. Хем му беше жал да изпусне такъв шанс, хем настроението му бе скапано. Аз реших да повдигна духа му и мило предложих:
— Най-добре ще е да продължим запознанството си в моята стая.
Той отново започна да се лута в мислите си: отначало реши, че съм проститутка, но после отхвърли това предположение. И правилно. Мъжете би трябвало да мислят за жените само хубави неща и при това — с уважение. Аз сама си платих кафето, с което окончателно го озадачих.
— И какъв е вашият отговор на поканата да ми дойдете на гости? — зададох повторно въпроса си. — Живея в този хотел и днес ми е скучно.
Ако беше умен, нямаше да рискува, но той не беше умен, а моят полуразголен бюст го вълнуваше. Затова, загърбвайки проблемите си, младежът тръгна с мен.
— Не е лошо при вас — установи той, след като се поразходи из стаята, приближи се до мен, прегърна ме и много страстно ме целуна. Страстта му не ми направи особено впечатление, но пък мислите му все повече и повече ми харесваха.
— Седнете, Максим Петрович — посочих с глава към дивана, а той седна, обзет от известно недоумение, тъй като изобщо не ми беше споменавал второто си име, та затова се постресна. Аз се настаних срещу него и извадих от чантата си пачка долари и запечатана колода карти.
— Не искате ли да изиграете една игра с мен, за последно?
— Нещо не мога да разбера… — изрече той и в този момент ръцете му се разтрепериха.
— Че какво има за разбиране? Вие сте пропилели огромна сума пари. Забележете — чужди. Днес се опитахте да си ги върнете и прахосахте всичко. Не само че няма да ви потупат по рамото за това, но дори и нещо по-лошо може да ви се случи… Навремето хората, изпаднали във вашето положение, са се самоубивали, но вие твърде много обичате себе си… Така че след седмица, вместо в мечтаната чужбина, ще лежите под някой мост и на това отгоре в такъв вид, че е страшно да си го представи човек. И най-вероятно ще ви погребат за сметка на държавата, тъй като вие нямате близки и роднини, което означава, че скоро няма да ви намерят.
— Коя сте вие? — презрително попита той, макар че здравата се изплаши.
— Вашата бъдеща съпруга, ако естествено се разберем.
— Ама че глупости! — изкрещя младежът и се надигна, но в този момент в стаята влезе Доктора и той седна обратно на мястото си, премествайки поглед от него към мен. Поиграхме си малко на мълчанка, а после Максим попита: — Кои сте вие и какво означава всичко това?
— Ако бяхте слушали внимателно, вече щяхте да сте разбрали, че искам да се омъжа за вас. Като компенсация за моралните щети ще изплатя вашия дълг. Целият — до копейка. Съгласете се, че е справедливо.
— Вижте какво, нищо не разбирам — развълнува се младежът, обръщайки се този път към Доктора. — Ако сте от разузнаването, значи дълбоко се заблуждавате, аз…
— Знаем знаем, не се вълнувайте чак толкова, Максим Петрович. На мен ми е необходим печат в паспорта и мъж в чужбина — само толкова. В замяна вие ще получите пари, а във вашия случай това не са просто пари — това е живот. Струва ми се, че би било глупаво от ваша страна да не се съгласите.
— Хора, нищо не разбирам! — призна си честно той.
— Няма нужда да разбирате каквото и да било — изсумтя Доктора, като на всичкото отгоре в този момент придоби вид на безмилостна и хищна акула и аз прихнах наум, зарадвана от неочаквано разкрилия се актьорски талант на моя приятел, а Максим посърна и се замисли.
През следващия един час ние продължихме да си играем на въпроси и отговори и макар че Максим успя да постави огромно количество питанки, тъй и не обогати с нищо информацията си, от което още повече се натъжи.
Аз го поободрих с каквото можах, а след това разговорът ни навлезе в делова фаза.
— Но доколкото зная, няма да ни разпишат веднага, нужно е време…
— А парите за какво са? — учуди се Доктора. — Не си затормозявайте мозъка с разни глупости, младежо! Вашата задача е да се явите навреме в гражданското и да кажете да. Всичко останало е наш проблем.
— Разбира се, но… Все пак какво означава всичко това?
Ех, че любопитен човек се случи този Максим, само грижи създаваше и това си е!
— Писна ми от теб — въздъхнах аз, надрасках му един телефонен номер на листче и му го хвърлих. — С две думи, ако продължиш да се кълчьотиш, ще се обадя на този номер и ще съобщя на приятеля ти Алик, че паричките му са изчезнали яко дим. А сега отгатни колко дълго ще живееш след това?