Така и стана. Заемайки обичайния си наблюдателен пункт зад гърба на Доктора, който седеше и играеше, аз забелязах един младеж. Той устремено влезе в залата, беше облечен доста скромно, не обърна никакво внимание на забележителностите в казиното и явно търсеше някого. Направих крачка срещу младежа, а сетне ненатрапчиво се настаних зад него. В крайна сметка той намери онзи, когото търсеше — на масата с гръб към мен седеше як мъжага с бръснат врат. Младежът се наведе към него и му каза няколко думи на ухо. А онзи веднага изгуби интерес към играта.
Скоро след това те се преместиха в един ъгъл, далеч от чужди очи и уши, и възбудено заговориха. Аз клечах наблизо с гръб към тях и се опитвах да не привличам вниманието им. Младежите ненапразно се радваха. Начинанието, което бяха замислили, обещаваше да бъде доходоносно, а планът им беше хитър и на практика безопасен. На практика… ако наблизо не стоях аз. За щастие момчетата изобщо не бяха чували за никакви такива дарби и прочее подобни неща и затова бяха доволни от своя план.
Аз също бях доволна, сумата звучеше вълнуващо, пък и вече ужасно ми беше омръзнало да се мотая без работа из казината. Оставаше само една дреболия: да изясня кой е този Льолик и да изчакам момента, в който момчетата ще преминат към действие. За изясняването отидоха още петнадесет минути. Льолик беше небезизвестен човек, често висеше в едно ресторантче с наименованието „Прилепът“ и се славеше с лош характер и злопаметност.
На следващата вечер ние отидохме в „Прилепът“, влязохме и се настанихме в центъра на залата. Самия Льолик го нямаше, но за сметка на това близо до нас отмаряха няколко момчета и впрочем правеха това съвсем благопристойно. Доктора много се притесняваше, че ще привлека вниманието им и че те ще започнат да ми досаждат. Те наистина ме забелязаха, но шикозният вид на Доктора и моят сведен поглед ги наведоха на мисълта, че сме двойка чалнати чужденци, попаднала дявол знае по каква случайност на това място. Така и не проумях защо решиха, че сме чужденци, тъй като помежду си ние говорехме на руски език и дори без акцент.
Общо взето, нашето посещение премина без произшествия и доста успешно. Сега оставаше да изчакаме деня и да си опитаме щастието. Освен телефонния номер, който ме интересуваше, аз научих още, че в този момент въпросният Льолик отсъства от ресторанта в резултат на обстоятелството, че е изпаднал в крайно гневно състояние, тъй като само преди два дни беше изгубил доста пари. Момчетата предпазливо шепнеха и гадаеха кой ли беше този толкова ловък и най-вече нахален човек.
На другия ден аз набрах номера, послушах дългите сигнали, почаках известно време и тъкмо се наканих да изругая и да тресна слушалката, когато в нея се разнесе нисък мъжки глас, който крайно нелюбезно изгрухтя:
— К’во има?
— Мога ли да говоря с Аркадий Михайлович? — нежно изчуруликах аз.
Последва кратка пауза, а след това малко по-вежливото:
— Кой го търси?
— Ние не се познаваме, но той ще бъде щастлив, ако се сприятелим.
Младежът очевидно обмисляше дали да не ми тегли една кратка и категорична майна, или да продължи разговора. А аз сметнах за нужно да добавя:
— Обаждам се по повод на едни пари.
— Какви пари? — отново изгрухтя той в отговор, а аз се ядосах и също изквичах:
— Същите, които са ви отмъкнали, малоумнико!
Очаквах, че ще си поговорим още известно време в този дух, но в същия миг в слушалката се разнесе един съвсем различен глас: по-висок, по-мек и по-приятен.
— Слушам — каза той.
— Вие ли сте Аркадий Михайлович? — реших да уточня аз.
— Да. И какво става с моите парички?
— С тях според мен всичко е наред, стоят си скромно на сигурно място при двама добри мъже. Бих могла да ви съобщя кои са тези мъже и къде би трябвало да си търсите паричките, но, разбира се, няма да направя това даром.
— Длъжен съм да ти кажа, пиленце, че да се играе на такива игрички с мен е опасна работа. Да не вземеш да останеш без езиче например. Веднага ще те открия и ще ти видя сметката. — С последното аз моментално и напълно се съгласих, тъй като имах известен опит, но се изсмях и преминах към гальовно мъркане:
— Не ме разбрахте правилно. Искам да ви помогна. Случайно научих, че са ви изчезнали пари и също така случайно зная кой си ги е присвоил. И би било просто прекрасно, ако с вас се разберем за десет процента. Съгласете се, че за вас тази сума не е голяма, а за мен, по силата на моята бедност, тя ще е истинска радост.