И в този момент си спомних за един мой стар познат, който разговаря с мен преди две години. Всъщност тогава той с нищо не можа да ми помогне, но ми направи впечатление на порядъчен и дори искрен човек, макар да беше ченге. Фамилията му подхождаше на ченгесарската му професия — Орлов, казваше се Евгений Петрович, а съгласно вида на службата, в която работеше, той се бореше с организираната престъпност. След като поразсъждавах малко, аз реших да му помогна в това благородно дело. Сдобих се със служебния му телефон чрез „Справки“ и му се обадих към края на работния ден.
— Орлов слуша! — бодро гракна той, а аз мило поздравих и хванах бика за рогата:
— Евгений Петрович, имам интересно съобщение за вас, то засяга Сергей Теплов, когото вие много добре познавате.
— Има си хас! — въздъхна Орлов, без да изразява нито кой знае какво учудване, нито кой знае каква заинтересованост.
— Според мен той здравата ви къса нервите — добавих аз.
— Къса ми ги — отново се съгласи Орлов. — И какво чак толкова интересно искахте да ми съобщите, уважаема? — Съдейки по известната игривост в гласа на Орлов, той смяташе, че аз съм едно от безбройните момичета на Теплов и изгарям от жажда за мъст, тъй като моето приятелче е предпочело поредната красавица пред мен. Нямах намерение да го разубеждавам.
— Доколкото ми е известно, вие не разполагате с нищо сериозно срещу него, но можете да задържите Теплов за незаконно притежание на оръжие.
— Нима? — възрадва се Орлов и дори се разсмя, защото беше човек с чувство за хумор. — Но доколкото ми е известно, Теплов никога не носи железа в себе си, умна гадина е той. Не би държал такова нещо и в апартамента си.
— В колата е — прекъснах го аз. — В колата му е оборудван тайник. Сигурен. Толкова хитро е измислен, че ако човек не знае къде е, едва ли ще го открие. Аз не съм го виждала, но самият Теплов мисли точно така. Колата му е изработена специално за него и той шофира сам, така че ако го пипнете, едва ли ще успее да се измъкне.
Орлов помълча около половин минута, сигурно защото се съвземаше от споходилото го щастие, а в това време аз обясних къде се намира тайникът.
— Надявам се, че не се шегувате? — попита той, след като ме изслуша.
— Чувството ми за хумор никакво го няма…
— Ако сте научили за тайника от Теплов, трябва да ви предупредя, че много рискувате.
— Ни най-малко — уверих го аз. — Можете да не се тревожите за мен. Утре Теплов има среща в 20.00 часа в ресторант „Аякс“, ще отиде там с приятелчето си Панкратов и не се кани да взема никого друг, така че…
Орлов помълча още малко, а после каза несигурно:
— Какво пък… благодаря за информацията.
— Се стараем! — гракнах по войнишки в отговор аз и затворих слушалката. Обаждах се от уличен автомат, но въпреки това побързах да се отдалеча.
На другия ден около седем часа седнах в колата си (тъй като сега с Доктора живеехме отделно, на мен ми се наложи да се сдобия с индивидуално превозно средство: „Жигули“ шестица, бежово на цвят, ненатрапчиво и развиващо прекрасна скорост), та с въпросното жигули аз се добрах до областния театър. Господин Теплов живееше недалеч оттук, нямаше начин да отиде на срещата, без да мине покрай театъра, и аз много се надявах, че в най-скоро време ще го видя.
Грамадният черен мерцедес се появи в седем и тридесет и пет, пътят до „Аякс“ беше около двадесет и пет минути, тъй че Теплов правилно беше разчел времето си. Пропуснах го да мине пред мен и потеглих. Край него не се забелязваше нищо, наподобяващо охрана. Мерцедесът се движеше сам и се отдалечаваше от мен с доста висока скорост, макар че в момента се намирахме в самия център на града.
Тъкмо бях решила, че ще го изгубя и ще пропусна най-интересната част от събитието, ала в този момент мерцедесът беше принуден да намали скоростта си. До Червената кула, която се извисяваше в средата на булеварда, се извършваха някакви ремонтни работи, една жълта кола със сигнална лампа бе преградила пътя от страна на платното, по което се движехме ние, и служител на пътната полиция, свъсил чело, разпределяше колите с палка: едните продължаваха да се нижат в тънка колона по булеварда, а други строго биваха пренасочвани в дясната пресечка.