Накараха мерцедеса да завие надясно. Теплов зави с ниска скорост, вероятно псувайки с всичка сила, тъй като след него повече не пренасочиха натам никого. Той не успя да стигне далеч. Две полицейски коли изникнаха сякаш изпод земята, преградиха пътя на мерцедеса, появиха се и момчета с маски, които измъкнаха Теплов и приятелчето му от купето и ги тръшнаха по очи на асфалта. Аз наблюдавах всичко това от прозореца на своето жигули, което бях скрила в самото начало на пресечката.
Удоволствието ми развали един милиционер, който се появи някъде отляво и настоятелно ме посъветва да изчезна. Не ми се удаде да видя увлекателното представление до края му и бях принудена да напусна наблюдателния си пункт, ругаейки. Колата със сигналната лампа вече се бе преместила до Червената кула, служителят на пътната полиция беше изчезнал и движението бе възстановено.
Аз пътувах, подсмихвах се и дори от време на време се смеех на глас. А вечерта забързах към любимото си казино. То се казваше „Венеция“, намираше се в сградата на бившето Дворянско събрание и се славеше с това, че тук и сега често се провеждаха събрания, но те изобщо не бяха дворянски.
На входа аз и Доктора бяхме старателно претърсени с очи от двама симпатични здравеняци с еднакви костюми. Моята поява привлече вниманието им и в двете бръснати глави се мерна една и съща мисъл. Външно тя се прояви в излишна деловитост и мазни погледи. Отначало си помислих, че бих могла да възнаградя момчетата с усмивка, но сетне прецених, че не заслужаваха чак толкова, и с гордо вдигната глава закрачих към залата.
Тази вечер хората бяха някак развълнувани, но причината изобщо не се криеше в хода на играта. Не всички, разбира се, но някои не бяха в състояние нито да говорят, нито да мислят за друго, освен за изненадващия арест на Теплов.
Той носеше смешния прякор Слънцето (постоянно използваше тази дума), но въпреки прозвището си, беше опасен човек и минаваше за необикновен късметлия. И изведнъж да стане такава издънка! Гражданите бяха добре запознати с подробностите около задържането му, затова изказваха безброй предположения, които в общи линии се свеждаха до следното: ченгетата не са намерили тайника случайно и тъй като много малко хора са знаели за него, предателят трябва да се търси сред обкръжението му, при това — сред най-близкото.
След като малко се поблъсках между масите, разбрах, че в скоро време работата в моргата щеше да се увеличи, а грижите на милицията би трябвало да понамалеят. Моята намеса беше като хвърлен във водата камък — от него по гладката й повърхност започнаха да се образуват кръгове. А животът веднага ми се стори значително по-интересен.
На другия ден се обадих на Орлов. Ако се съдеше по гласа му, той беше щастлив.
— Пак съм аз — съобщих му непретенциозно и полюбопитствах: — Как сте?
— Добре. А вие?
— Прекрасно. Имам още нещо интересно.
— А не искате ли да се срещнем и да си поговорим? — предложи Орлов. Нямах нищо против. Колкото по-рано осъществяхме запознанството си, толкова по-добре. Пък и нямаше да е зле да се поровя из главата му, а за съжаление не можех да правя това по телефона, тъй че възникваше необходимост от личен контакт.
Ние си уговорихме среща, по-точно аз му съобщих адреса си и му казах, че го очаквам вечерта по всяко удобно за него време.
Когато научи за това, Доктора призеленя.
— Ти си полудяла! — клатеше глава той и се въртеше в кръг из стаята. — Какво, не разбираш ли колко опасно е това?
— Да се срещам с ченге ли? — учудих се аз. — Чичкото е още млад и съседите ще си помислят, че ми е любовник.
— Изобщо не говоря за това… ако някой научи, че…
— Стига, Докторе… Кой ще направи връзка между мен и Теплов? Прекарах малко повече от час на масата срещу него и на два пъти си разменихме нежни погледи. На кого ще му хрумне, че са го арестували в резултат на това?
— Ами ченгето? Нали той знае, а когато знаят двама, значи знаят всички.
— Че кой ще му каже? Не ми се ще пак да ходя в лудницата, а ако споделя с някого, че мога да чета мисли, той най-вероятно ще ме посъветва да се подложа на лечение. Не, нямам намерение да посвещавам Орлов в тайните си, но виж — един договор за сътрудничество при взаимноизгодни условия не би ни навредил.
— Каква изгода имаш предвид? — учуди се Доктора, а аз свих рамене: