Выбрать главу

След половин час аз само вече дето не се пуках от яд и напълно сериозно обмислях възможността да си записвам информацията в бележник, за да не пропусна някоя подробност и да не объркам нещата. Доктора твърдо каза:

— Ти си откачила.

Аз също осъзнавах, че бих изглеждала доста подозрително с бележник в ръка, трескаво драскайки нещо в него, и се отказах от тази идея.

След като изсумтях няколко пъти от обида, реших да се съсредоточа най-много върху трима клиенти и да извлека от тях колкото може повече полза, т.е. информация.

Прецених избора си и се спрях на двама души: един як здравеняк с отровнозелено сако и с огромен златен часовник на китката и едно съвсем младо чипоносо момче, чието лице бе обсипано с лунички. Чипоносият симпатяга се оказа килър, който преди три часа бе разстрелял от упор някакъв човек пред собствения му дом и сега беше страшно щастлив от това обстоятелство, мачкаше едно около петнадесетгодишно момиче с дълги руси коси и му обещаваше в най-скоро време да го заведе на Канарските острови.

„На Калима5 ще идеш ти — отсякох аз, след като го понаблюдавах известно време. — Ей, килъре пършив, скрил си пистолета в гаража си и на това отгоре се радваш, че тайникът ти е много сигурен, как ли пък не… още утре ще го намерят. И алибито ти е скапано — ако се разровят, ще видят, че всъщност нямаш никакво алиби, а аз ще им помогна да се разровят…“

Чипоносият престана да ме интересува и аз превключих на Зеленото сако. Беше го сполетяло голямо нещастие: миналата вечер бе загинал един негов приятел, при това не просто беше загинал, а се бе възнесъл към небесата с почти новия мерцедес на Зеленото сако. Ако беше само приятелят му, това щеше да е половин беда, но заедно с мерцедеса загубата изглеждаше непрежалима. Вярно, днес Зеленото си бе купил нова кола (не съвсем нова, а почти, което също го огорчаваше) и впрочем бе дошъл тук с нея. Беше хвърлил пари на вятъра заради онзи глупав взрив. И имаше само една утеха — че пластмасовата джунджурия, прикрепена към дъното на предишната му таратайка, явно е била предназначена за самото Зелено сако, тъй че както и да го въртеше, мъката си беше мъка, но той май беше извадил късмет… Мисълта за споходилия го късмет секна и бе последвана от друга: някой бе сложил въпросната машинарийка. Последна грижа му беше кой я е сложил, но Зеленото сако много добре знаеше кой имаше интерес от това (продължавах да го наричам Зеленото сако от злоба, иначе името, фамилията и дори адресът, на който живееше, в този момент вече ми бяха известни). Той се замисли за своите неприятели и в главата му бързо узря идеята как да си разчисти сметките с тях. Въпросната идея не блестеше с особена оригиналност, но Зеленото сако заслужаваше да му се признае, че тя можеше да нанесе на враговете му осезаема вреда както в материален, така и в морален план.

След около два часа Доктора беше изгубил всичките си налични пари, аз също бях близо до това положение и ние напуснахме заведението с чиста съвест.

Младежът ни изпрати с любезна усмивка, полупоклон и думите:

— Винаги ще се радваме на вашето присъствие.

— Следващия път изгуби повече пари — казах аз на Доктора, вече в колата. — Та хората да се радват повече.

— Според теб нарочно ли съм ги загубил? — обиди се той.

Понякога Доктора ставаше свидлив и наистина мислеше, че парите, които ние бездарно хвърляхме на вятъра, биха свършили добра работа на някоя болница и че с тях би могло да се подобри изхранването на откачалките например… Но на това място той сам си дръпваше юздите и изобщо преставаше да мисли за пари.

Аз се вглеждах в тъмнината зад прозореца и трескаво търсех уличен телефон. Нямах търпение да звънна на Орлов. Обади му се Доктора, понеже се наложи да безпокоим Евгений Петрович вкъщи (работният ден отдавна беше свършил, пък и беше доста късно, или може би — рано, зависеше от гледната точка), а слушалката можеше да вдигне съпругата му и да се разяри, когато чуе моя глас.

Слушалката вдигна Орлов и избоботи троснато:

— Да!

А Доктора бързешком ми я подаде, защото по неизвестни причини той се страхуваше от нашия храбър майор. Аз се извиних и веднага изстрелях в ухото му новините, заради които му звънях, но независимо от всичко, това ни отне много време.

вернуться

5

Район в Русия, в който се намират лагерите за криминални престъпници. — Б.пр.