— Малки механизми с рентгенови лъчи бяха инсталирани на ключови места в по-големите градове — каза Джефрис. — Там, където се събират много хора, например.
— Където десет хуманоида могат да се вмъкнат сред стотиците хиляди зрители на футболен мач или на среща по въздушно поло?
— Точно така.
— А концертните зали и църквите?
— Трябва да започнем отнякъде. Не можем да направим всичко наведнъж.
— Особено когато масовата паника трябва да се избегне — каза Лин. — Не е ли така? Не би било хубаво, ако обществеността разбере, че в някакъв непредвидим момент някой непредвидим град и хората в него изведнъж ще престанат да съществуват.
— Предполагам, че това е очевидно. Какво се опитвате да ми кажете?
Лин каза напрегнато:
— Че огромна част от националните ни усилия ще бъде съсредоточена в разрешаването на гадната задача, която Амбърли нарече откриване на много малка игла в много голяма купа сено. Ние ще преследваме като ненормални опашките си, докато Те не напреднат в изследванията си дотолкова, че ние да не можем вече да ги достигнем. И тогава ще трябва да се предадем, без дори да сме в състояние да щракнем с пръсти в отговор. Да предположим, че тази новина ще се разчуе, тъй като все повече и повече хора стават замесени в нашите контрамерки и все повече и повече хора ще започнат да се досещат какво правим. Тогава какво? Паниката може да ни навреди повече дори от една АК бомба.
— В името на Бога, човече, какво предлагаш да направим тогава? — попита раздразнено помощникът на президента.
— Нищо — отговори Лин. — Да отговорим на блъфа им. Да живеем така, както сме си живели и да рискуваме, че те няма да се осмелят да нарушат съществуващото положение като започнат с бомба.
— Невъзможно! — каза Джефрис. — Абсолютно невъзможно. Благоденствието на всички нас е до голяма степен съсредоточено в мои ръце и да не направя нищо е единственото нещо, което не мога да направя. Аз съм съгласен с теб, може би, че устройствата с рентгенови лъчи по стадионите е повърхностна мярка, която няма да има ефект, но това трябва да бъде направено, така че хората, които ще дойдат след нас, да не достигнат до горчивото заключение, че ние сме предали нашата страна, заради някакви труднодоказуеми доводи, които подкрепят идеята за бездействие. Всъщност нашите контрамерки ще бъдат наистина енергични.
— В какъв смисъл?
Президентският помощник Джефрис погледна Брекенридж. Младият офицер от Сигурността, досега запазил спокойствие и тишина, каза:
— Няма смисъл да говорим за бъдещо нарушаване на съществуващото положение, тъй като то вече е нарушено. Без значение е дали тези хуманоиди ще експлоадират или не. Може би те са само примамка, която да ни привлече, както твърдите вие. Но остава фактът, че ние сме изостанали с четвърт век в роботиката и това може да се окаже фатално. Какви други новости в роботиката ще се появят, за да ни изненадат, ако войната наистина започне? Единственият отговор е да насочим всичките си усилия моментално, сега, в светкавична програма за изследвания в роботиката и първата ни задача е да открием хуманоидите. Наречете го упражнение по роботика, ако желаете, или предотвратяване на смъртта на петнадесет милиона мъже, жени и деца.
Лин поклати безпомощно глава:
— Не можете. Ще играете по тяхната свирка. Те искат да ни тласнат в задънена улица, докато те ще бъдат свободни, за да напредват във всички други насоки.
— Това е ваше предположение — каза нетърпеливо Джефрис. — Брекенридж е отправил своите предположения и правителството ги е одобрило и ние ще започнем с конференция на представители от всички науки.
— От всички науки?
— Направили сме списък на всички важни учени от всички клонове на науката. Те всички ще бъдат в Чейен. Ще има само една точка в дневния ред: Как да постигнем напредък в роботиката. Основното подзаглавие е: Как да създадем приемащо устройство за електромагнитни полета на мозъчната кора, което ще бъде достатъчно чувствително, за да прави разлика между протоплазмения човешки мозък и позитронния хуманоиден мозък.
— Ние се надявахме, че вие ще имате желание да ръководите конференцията — каза Джефрис.
— Никой не се е допитал до мен за това.
— Очевидно не е стигнало време, господине. Съгласен ли сте да поемете ръководството?
Лин леко се усмихна. Отново ставаше въпрос за отговорност. И отговорността съвсем ясно трябваше да пада върху Лин от роботиката. Той имаше чувството, че Брекенридж ще бъде този, който наистина ще ръководи конференцията. Но какво можеше да направи?