— Защо?
— Защото основната идея в постиндустриалното общество е да имаш, а не да бъдеш, както би казал Ерих Фром13. И за да ни убедят в това, са ни обвързали с една аксиома, която не можем да избегнем и затова я приемаме за нещо нормално. Това е фраза, която служи едновременно като движеща сила и като клопка.
— Фраза ли?
— Да. Тя гласи:
Колко щастлив ще съм с онова, което нямам.
А онова, което нямам, не е кола, нито къща, нито добра заплата, нито жена. Онова, което нямам, е онова-което-нямам, тоест, нещо невъзможно.
Иначе казано, ако се сдобия с онова-което-нямам, няма да съм щастлив, защото, като го получа (кола, къща, приятелка и т.н.), то престава да бъде онова-което-нямам, а според аксиомата мога да бъда щастлив само ако притежавам онова-което-нямам.
— Но от тази клопка няма спасение!
— Няма, ако не успееш да промениш аксиомата.
— А можеш ли?
— Всички образователни модели и норми могат да бъдат преразгледани, за да се потвърдят или коригират. Цената, която трябва да платим, е, че ценностите, свързани с установения ред, ще се разместят. Ще се почувстваме объркани и ще изгубим посоката, докато не открием нов ред, отговарящ на новата ни действителност. Но когато го направим, ще бъдем възнаградени: ще оценим това, което имаме, и ще се радваме на това, което сме.
Казват, че Диоген се шляел по улиците на Атина, облечен в дрипи, и спял по входовете на къщите.
Разправят, че една сутрин, преди още да се разсъни, пред входа на дома, където пренощувал, минал някакъв богат земевладелец.
— Добър ден — рекъл богаташът.
— Добър ден — отвърнал Диоген.
— Тази седмица беше много успешна за мен, затуй съм дошъл да ти дам тази кесия с монети.
Диоген го погледнал мълчешком, без да помръдва.
— Вземи ги. Няма измама. Мои са и ти ги давам, защото знам, че ти трябват повече, отколкото на мен.
— А ти имаш ли още? — запитал Диоген.
— Разбира се — отвърнал богаташът, — още много.
— А не искаш ли да имаш повече, отколкото имаш в момента?
— Е, разбира се, че искам.
— Тогава задръж си парите, защото на теб ти трябват повече, отколкото на мен.
А други разправят, че разговорът продължил така:
— Но и ти трябва да ядеш, а за това са нужни пари.
— Имам си една монета — показал я Диоген, — ще ми стигне за купичка жито за тази сутрин и може би за няколко портокала.
— Добре, но какво ще ядеш утре, вдругиден и след това? Откъде ще намериш пари утре?
— Ако си сигурен, че ще доживея до утре, и не смяташ, че грешиш, тогава може би ще взема парите ти…
Отново за парите
Този въпрос не ми даваше мира.
Имах чувството, че всеки момент ще стане нещо важно и значимо.
— Това е пробуждане — каза диагнозата Хорхе.
— Пробуждането ли? — запитах аз.
— Не, не е „пробуждане-то“, а едно „пробуждане“. Струва ми се, че това, което казваш, е също като да си в леглото и да гледаш през прозореца как се развиделява. Разбираш, че скоро ще видиш зората, и съзнаваш, че вече е време. Но все пак ти се иска да се поизлежаваш още малко.
— А, да. Точно това чувствам.
— Добре, успокой се. Почти всички изпитваме понякога горе-долу същото.
— Всъщност много се радвам, че не съм единствен. Макар че общата беда…
— Общата беда ли?
— Не знаеш ли поговорката? „Общата беда — утеха за глупците“.
— Интересно, но хората са големи педанти. Тази поговорка е много вярна, но в началото е била съвсем различна:
Общата беда — утеха за всички.
— Сериозно ли?
— Сериозно. Да подценяваш и да наричаш глупци хората като мен, които се чувстват по-добре, когато споделят бедата с някого, отколкото като страдат сами, е израз на високомерие.
— Добре, значи не съм чак такъв глупак и признавам, че това, което казваш, ме успокоява. А аз си мислех, че щом съм в такова състояние, значи съм идиот.
— Не, това не значи, че си идиот — подхвърли иронично Дебелия.
— Стига толкова, а?
— Добре, стига. Дано си разбрал, че не те смятам за идиот. Не мисля дори, че си объркан. Но ми се струва, че не искаш да разбереш, че в някои отношения си напреднал повече, отколкото в други, и не допускаш, че това е нормално.
Не израстваме еднакво във всяко отношение. Човек може да е много зрял за едни неща и много несигурен за други. Нормално е.
Затова правя аналогия с „едно“ от пробужданията.
Защото се пробуждаме много, много и много пъти.
Може да има някои, които преживяват „пробуждането“ и изведнъж започват да виждат цялата истина. Но аз не познавам този път, не познавам и никого, който го е извървял… Е, може би има такива. Възможно е Исус Христос, Буда или Мохамед да са се пробудили изведнъж.
13
Световноизвестен американско-немски философ и психоаналитик от еврейски произход (1900–1980 г.). — Б.пр.